"Това е много щедро от ваша страна - каза Хоук, - но ние решихме, че ще ви помогнем за тази мисия. Но само за тази мисия."
"Това е чудесно", каза Морган. "Мога да работя с това."
"Еди Тайсън означаваше твърде много за мен, за да го оставя да се върти на вятъра насред Сибир" - каза Хоук. "Ще го върна у дома и ще върна на сина му баща му."
Морган извади пура от горното си чекмедже и отряза върха ѝ. Отхапа я, преди да я захвърли настрани.
"Не знам как чичо Джей Ди е направил това, но не е за мен" - каза тя, преди да се изправи и да се запъти към мокрия бар в единия ъгъл на стаята. "Но трябва да празнуваме, дори и да е само за една мисия".
Хоук потупа Алекс по крака, докато двамата си разменяха многозначителни погледи. Надяваше се, че тази мисия ще завърши успешно, както и че ще задоволи сърбежа, който изпитваше да се върне на бойното поле. В Монтана се чувстваше като у дома си, но не можеше да потисне желанието си да флиртува с опасността в името на страната си. Скоро щеше да се наложи да каже на Алекс какво чувства. Но можеше да изчака.
"Наздраве на всички - каза Морган, докато предлагаше поднос с тумбести чаши на двамата си гости.
Те щракнаха с чаши, преди всеки от тях да изпие по една здрава порция уиски. Когато приключиха, Морган се облегна на стената зад бюрото си.
"Добре дошли на борда, вие двамата" - каза тя. "А сега да се залавяме за работа."
ГЛАВА 7
Вашингтон, окръг Колумбия
ПРЕЗИДЕНТЪТ ФРАНКЛИН НОРРИС ОБЪРНА клечката за зъби в устата си, докато стоеше до прозореца в Овалния кабинет и гледаше към Южната морава. Няколко заблудени листа се мятаха по избледнялата трева, а дърветата се поклащаха от вятъра. Над главата му сивото небе отговаряше на настроението на Норис, който току-що бе получил ежедневния си брифинг по сигурността.
През последните три години престоят му в Белия дом беше сравнително лишен от каквито и да било драми. Икономиката на страната беше избухнала, докато преживяваше безпрецедентен период на мир. В по-голямата си част военните части бяха останали на територията на страната, а терористите бяха държани на разстояние. Но през последните няколко седмици Норис усещаше трусовете на предстояща сеизмична промяна. Брифингът по сигурността потвърди интуицията му.
Ема Уошбърн, началник на щаба на Норис, прегледа таблета, разположен в скута ѝ.
"Предполагам, че е време да се захващаме за работа - каза Норис.
"Е, сър, днес имате няколко важни обаждания - каза тя, като прибра къдравите си кафяви кичури зад ушите си. "Но мога да ги отложа, ако искате."
Норис се обърна с лице към Ема и поклати глава. "Няма нужда да отлагате нищо. Сигурен съм, че мога да се справя с тази нарастваща криза с всичко останало, с което разполагам".
"В такъв случай ви предлагам да насрочите среща с Обединения комитет на началник-щабовете този следобед" - каза тя. "Те може би имат по-добра представа за това, което възнамерява да направи Северна Корея."
Макар някога Северна Корея да е била смятана за една от най-големите заплахи за САЩ, невъзможността на изолираната страна да се сдобие с годни ядрени оръжия я превърна в бунтар и нищо повече. Сегашният им лидер Ким Йон Джу намери аудитория в социалните медии и обичаше да публикува подстрекателски послания. Години наред заплахите, които никога не доведоха дори до намек за опасност, бяха отхвърлени и станаха храна за водещите на нощни телевизионни предавания, които търсеха евтин смях. Но през последните шест месеца Ким Йонг-джъ мълчеше, което доведе до множество спекулации за това какво може да е замислил или дали просто не е изоставил измамата от разочарование.
Но когато Норис седна на сутрешния брифинг по сигурността, той разбра, че Ким Йонг-джъ сериозно възнамерява да удари САЩ и да разруши международния си имидж на човек, който само говори и не действа. Норис беше служил в морската пехота и някога беше смятал военните действия за най-прекия път към мира. Но с наближаването на изборите той не беше сигурен, че това ще се хареса на американския народ. Никой не искаше да бъде въвлечен в продължителна война. Ако можеше да преглътне гордостта си и да остави Ким Йонг-джъ да гръмне със сабята си, Норис реши, че пътят на сдържаност би могъл да постигне по-добро решение, както и да запази имиджа си непокътнат пред избирателите.
Това не беше лесно предложение за Норис, който беше склонен към конфликти.
"Знам, че склонността ви е да нанесете изпреварващ удар, сър, но не мисля, че това ще се отрази добре", каза Ема.
Норис погледна към началника на щаба си, веждите ѝ бяха извити нагоре, което му даде да разбере, че изказването ѝ е по-скоро въпрос.