"Така ли мислите, или просто си играете на интуиция? - попита той.
"Американците искат мир, просто и ясно."
Норис кимна. "Но понякога мирът се постига само с по-насилствени средства".
"Може и да сте прав за това, но вижте какво стана с предишните администрации, които преследваха мира по този начин" - каза тя. "Тяхното наследство е оставено в разруха, а тези президенти са широко осмивани и се помнят с пренебрежение."
"Не мога да управлявам, притеснявайки се какво ще кажат другите", каза Норис. "И със сигурност няма да позволя решенията ми да се диктуват от това, което може да ме избере. Американският народ ме постави тук, защото ми се довери да го водя към мир и просперитет - нещо, в което бях доста умел по време на първия си мандат. И независимо от това, дали ще се случи нещо лошо или не, аз ще направя това, което смятам за най-добро за тази страна."
"Това е благородно чувство, сър", каза Ема. "Но какво ще стане, ако великите ви идеи бъдат заглушени заради този един инцидент?"
"Тогава нека бъде така" - каза Норис и завъртя клечката за зъби с език около устата си. "Аз не съм гадател. Но знам, че да оставим Ким Йонг-джъ без контрол не е лошо само за Америка. То е лошо за целия свят. На такъв човек трябва да му бъде даден урок."
"Значи искате да ударите?" - попита тя.
Той направи пауза и си пое дълбоко дъх, обмисляйки ситуацията. "Не е задължително. Всичко зависи от информацията. За всичко, което знаем в този момент, Ким Йонг-джъ може да е само шапка и никакъв добитък".
Тя смръщи вежди. "Не съм сигурна, че разбирам тази аналогия."
Норис въздъхна. "Вероятно никога през живота си не си гледала класически уестърн."
"Да не би това да е някой от онези филми с Марион Майкъл Морисън?"
Норис изсумтя. "Това е Джон Уейн. И, да, той е легенда. Изненадан съм обаче, че знаеш истинското му име".
Ема сви рамене. "Баща ми ме измъчваше, като ме караше да слушам песни на Рей Стивънс. Той има песен в чест на Марион Майкъл Морисън, за когото баща ми каза, че е известният уестърн актьор."
"Цялата шапка и никакъв добитък е начин да се каже, че той има голяма уста, но не желае да я подкрепи".
"И така, ще го накараш да я подкрепи?"
Норис кимна. "Ако се стигне дотам. Но аз се обзалагам, че той просто си дрънка глупости, отчаяно опитвайки се да привлече внимание, както винаги прави."
"А ако не е така?"
"Тогава ще ударим" - каза той. "За мен просто се нуждаем от повече информация. А за нас не е лесно да получим каквото и да било от Пхенян".
"Така че, за да е ясно, вие възприемате по-пасивен подход?"
"По-скоро изчаквам и гледам", поправи го Норис. "Няма да имам нищо против да затрием задника на Ким Йон Джу и да го разобличим като шарлатанин, какъвто е. Но той може да го направи сам. А и няма нужда да се въвличаме в продължителен конфликт, ако не се налага."
"По този въпрос сме съгласни", каза Ема. "Както казах и преди, колкото повече можем да поддържаме мирна позиция, толкова по-добре ще бъдем, когато се стигне до анкетиране."
Норис въздъхна. "Американците се интересуват от две неща - пари и сигурност. Ако успеете да им осигурите и двете неща, ще бъдете бог в техните очи".
Ема се изправи и притисна таблета до гърдите си. "Звучи така, сякаш знаеш какво искаш да правиш. И аз няма да те посъветвам друго."
"Кажи го по този начин. Оставям отворена опцията за нанасяне на удар по Северна Корея, ако продължават така. Но това няма да е първият ми ход."
"Разбрах, сър. Ще се погрижа да предам това на комуникационния екип."
"Благодаря ви", каза Норис, преди да я уволни.
Той провери часовника си. Имаше само пет минути, за да се подготви за срещата си с директора на ЦРУ Робърт Бесерман, затова Норис трябваше да се раздвижи.
"Това ли е всичко?" Норис попита.
"Всичко за момента. Но нека да наваксаме по-късно следобед. Искам да чуя какво ще каже Бесерман."
"Звучи като план" - каза Норис. "Ще ви се обадя по-късно днес и ще обсъдим как да продължим напред".
Норис изчака, докато Ема си тръгне, преди да отиде до бюрото си и да извади таен тайник с бърбън. Стресът започваше да му се отразява.
Минаха няколко минути, преди на вратата да се почука. Тя се отвори и вътре влезе Бесерман.
"Започваме рано, сър - каза той.
Норис вдигна рамене и се ухили, докато гледаше чашата си. "Отчаяните времена изискват отчаяни мерки."
"Най-накрая започваш да усещаш напрежението в офиса?" Бесерман попита.
"Между дрънкането на саби от страна на Северна Корея и предстоящите избори със сигурност усещам нещо".
Бесерман се настани на стола срещу бюрото на Норис. "Като се има предвид всичко, през което е преминала тази страна през нашия живот, не съм сигурен, че това дори се регистрира като щрих на радара на предизвикателните ситуации."