Норис сплете пръсти зад главата си и се облегна назад на стола си. "Вероятно си прав. Но това не променя ситуацията, в която се намираме."
"Знаеш, че Ким Йонг-джъ просто се опитва да ти влезе под кожата, нали?" "Не, не.
"Справя се адски добре с това."
Бесерман се ухили.
"Какво е толкова смешно?" Норис попита.
"Спомняш ли си онзи път в лагера на Тимбърлейк, когато Дик Ларсън заплаши да каже на всички, че си се целувал с Обри Чапман?"
Норис изсумтя. "Как да не го направя? Това се е запечатало в паметта ми като непреходен кошмар".
Бесерман се усмихна. "Дори не си казал на Присила за това, нали?"
"Това беше много отдавна, Боби."
"Но все още те тормози, нали?"
"Как да не е? Исках да ударя Дик Ларсън в лицето."
"И ако го бяхте направили, и двамата щяхте да бъдете изпратени вкъщи. Но вие се въздържахте и какво стана?"
"Дик си пусна устата и се скара."
"И в сряда вече го нямаше", каза Бесерман.
И двамата мъже се засмяха, докато си спомняха за събитието.
"Мисля, че баща ти каза, че е трябвало да му избия предните зъби, за да му дам урок" - каза Норис.
"Баща ми никога не е виждал бой, който да не му хареса."
Норис се усмихна. "Самотният преден зъб, който висеше от върха на венците му, беше доказателство за това".
"Той не вземаше нищо от никого", каза Бесерман. "До голяма степен така се озова с пурпурно сърце."
"Получил е лилаво сърце от времето си по време на войната?"
Бесерман кимна. "Баща ти никога не ти е разказвал тази история?"
"Не си спомням."
"Е, това беше основна тема за баща ми, разказваше я на всяка вечеря, на която мисля, че някога е присъствал. Версията, която си спомням, е, че са били във Франция след щурма на плажовете на Нормандия и един мъж е направил груб коментар за баща ти. Баща ми се приближил до човека, който приличал на немски войник. Когато той извадил граната и издърпал щифта, баща ми грабнал взривното устройство от пода и го хвърлил през прозореца. Гранатата се взриви на улицата, като пощади всички вътре. Няколко войници пребили германеца, след което го взели в плен. Ако баща ми не беше действал толкова бързо, кой знае дали някой от нас изобщо щеше да е жив?"
"Уау" - каза Норис и очите му се разшириха. "Никога не съм чувал тази история."
"Тя е добра", каза Бесерман. "И цялата е вярна. Баща ми беше категоричен, че не трябва да разкрасява военните истории".
"Значи искаш да кажеш, че трябва да се нахвърля върху гранатата и да я хвърля навън, за да избегна катастрофата?" Норис попита с язвителна усмивка.
"Ако можеш да го направиш - каза Бесерман. "В противен случай бих бомбардирал Ким Йонг-джъ до шушка. Това ще му затвори устата завинаги."
Норис обработи клечката си за зъби, преди да отговори. "Не съм сигурен, че това е най-разумният ход."
"Разбира се, че не, но това е ходът, който би ви направил герой за света - ако се стигне дотам, разбира се", каза Бесерман. "Никога не бих ти препоръчал да го направиш, освен ако ситуацията не го изисква."
"Разбирам. Предпочитам мандатът ми да бъде известен с мир."
"Но невинаги имаш този избор", каза Бесерман. "Междувременно агенцията издирва истината. Ще ви държа в течение на случващото се и ще ви уведомя, ако се наложи такова действие."
"Ще бъда благодарен за това", каза Норис.
Бесерман се изправи и подаде ръка на Норис. Двамата мъже се ръкуваха.
"Радвам се, че те настигнах, Боби - каза Норис. "Знаеш, че ти имам пълно доверие."
Бесерман кимна. "Това е доверие, което приемам сериозно."
Директорът на ЦРУ излезе от стаята, оставяйки Норис сам с мислите си. Президентството му изведнъж бе станало по-трудно - и Норис нямаше намерение да се откаже от предизвикателството, каквото и решение да трябваше да вземе.
ГЛАВА 8
Бриджър, Монтана
ХАУК разпръсна сеното в коритото, преди да извика Тъкър и Дъсти. Двете апалузи се запътиха в галоп към него и се отправиха право към сутрешната си дажба. Той потърка гривите на двете животни, преди да ги остави да се хранят на спокойствие.
"По-добре вие двамата да сте добри за Алекс - каза Хоук. "Ако не, ще ви кажа няколко строги думи, когато се върна."
Хоук усети как някой го дърпа за панталоните и погледна надолу, за да види Джон Даниел, облечен в пижама и чехли, който стискаше едно одеяло.
"Наистина ли трябва да тръгваш, татко?" Джон Даниел попита.
Хоук коленичи до сина си, преди да разроши русите му къдрави коси. "Няма да ме има толкова дълго, сине. И мама ще бъде тук за теб."
Устните на Джон Даниел изпъкнаха, докато гледаше към земята. "Но искам да ме приспиваш вечер."