Хоук вдигна Джон Даниел и го постави на върха на оградата, така че да се виждат очи в очи. "Знам, че ти харесва да съм наоколо. И повярвай ми, на мен също ми харесва да съм наоколо. Да ти чета приказки за любопитния Джордж всяка вечер понякога е любимата част от деня ми. Но има още едно малко момче като теб, чийто татко липсва от доста време."
Джон Даниел смръщи вежди. "И на това момче липсва ли му татко?"
"О, много му липсва. И ако не отида да помогна на татко му, той не може да се върне у дома. Така че, ако обещая да се върна, ще ме пуснете ли?"
Джон Даниел се намръщи, докато мислеше в мълчание за момент. "Разбира се", каза той накрая с вдигане на рамене.
Когато Хоук го спусна на земята, Джон Даниел тръгна да бяга. Хоук наблюдаваше как синът му се втурва обратно в къщата, преди да чуе как по алеята се задава автомобил. Черен джип спря до къщата и Морган Мей излезе от него.
Тя си сложи слънчеви очила и огледа имота, преди да срещне Хоук на половината път.
"Добре дошли обратно" - каза Хоук. "Но ти казах, че не е необходимо да идваш отново чак дотук. Ако не знаех по-добре, щях да започна да си мисля, че тук ти харесва повече от Лос Анджелис".
Морган се усмихна бързо. "Бих се присъединил към теб тук на мига. Бихме били съседи, ако можех да купя няколко акра до твоите. Но действието е в града, а ние трябва да имаме присъствие в голям населен пункт, който не се казва Вашингтон."
"Не съм сигурен, че има голяма разлика между Вашингтон и Лос Анджелис."
"Лос Анджелис е по-малко политически", каза тя. "Няма стотина бюрократи, които да ти бъркат в работата."
"Справедливо - каза Хоук.
Тя кимна. "Готов ли си да тръгваш?"
"Нека си взема нещата."
Морган последва Хоук в къщата, като по пътя водеха светски разговори. След като влязоха вътре, откриха, че Алекс председателства закуската и убеждава Джон Даниел да изяде зърнената си закуска.
Морган поклати глава. "Невероятно. Супермама през деня, спасява света през нощта."
Алекс се ухили. "Понякога си мисля, че е по-лесно да издирваш и ликвидираш терористи, отколкото да накараш децата си да си изядат закуската."
Всички се засмяха, преди Хоук да се стрелна нагоре, за да вземе чантата си. Той се върна в кухнята и дълго прегръщаше Алекс.
"Ще бъда с теб на всяка крачка" - каза тя.
"И аз ще се погрижа за това" - каза Морган. "Очаквайте доставка на всички най-нови съвременни технологии. Ще поръчам на техник от "Магнум" да я достави лично, за да може да настрои всичко за теб. Ще бъде все едно, че сте в офиса с нас, когато сте онлайн".
"Благодаря - каза Хоук, докато стискаше ръката на Морган.
"Не, аз съм тази, която трябва да ти благодари", каза тя. "Ако не бяхте вие, нямаше да имаме никаква възможност да си върнем Еди Тайсън".
Хоук прегърна Джон Даниел. "Сега ти си мъжът в къщата, сине. И искам да бъдеш полезен на мама, докато ме няма. Можеш ли да го направиш за мен?"
Устните на Джон Даниел потрепериха, докато сълзите се стичаха по лицето му. "Обичам те, татко. Върни се скоро."
"Ще се върна, сине."
Ястребът целуна Джон Даниел по върха на главата му, преди да вземе екипировката си и да се отправи към вратата. Морган го поведе обратно към джипа.
След като се озоваха вътре, шофьорът завъртя колелото и се отправи към имота на Хоук. Той погледна през задния прозорец и видя Алекс да маха за довиждане с Джон Даниел, който беше увит в любимото си одеяло.
Морган погледна към Хоук. "Знам, че това не е лесно за теб, но оценявам желанието ти да помогнеш".
Хоук не каза нищо. Той не беше прекалено емоционален, но не искаше да говори за това. Ако го направеше, беше сигурен, че щеше да започне да се разплаква. Искаше да се занимава с по-щастливи мисли. Да напусне семейството си беше най-трудното нещо, което беше правил от известно време насам. Но имаше и нетърпение за мисията, вълнение, което не беше изпитвал от доста време.
Пое си дълбоко дъх и обърна поглед към Морган. "Кажи ми истината сега. Как е Джей Ди? Добре ли е?"
"Той все още е Джей Ди", каза Морган. "Хрупа пури и мърмори за състоянието на политиката в днешна Америка. Макар че има една забележителна промяна."
"Каква е тя?"
"Изборът му на питие вече е уиски".
Очите на Хоук се разшириха. "Сериозно ли?"
"Най-накрая си стигнал до него", каза Морган. "От това, което ми каза, той е изоставил бърбъна".
"Казахте ли му, че усилията ви да ме вербувате са били успешни?"
Морган се усмихна. "Трябва да кажа, че ми беше приятно да споделя тази новина с него".
"Сигурен съм, че това го е притеснило."
"Всъщност той каза, че е впечатлен. Не мислеше, че ще успея да те убедя да ми помогнеш".
"Колкото и да ми е трудно да оставя Алекс и Джон Даниел, още по-трудно щеше да ми е да живея със себе си, ако можех да направя нещо за Тайсън, но предпочетох да не го направя."