През по-голямата част от времето преходът му по реката беше безпроблемен, като изключим това, че забеляза глутница вълци, които го гледаха гладно, докато го следваха по брега. В крайна сметка обаче животните изгубиха интерес. Но ако се бяха задържали, вероятно щяха да бъдат възнаградени за търпението си.
Ястребът преминал през скалистия участък на реката, но не се измъкнал невредим. Когато се върна в спокойните води, той забеляза, че въздухът в надуваемата му лодка изтича. Опита се да определи източника, но отвън не се виждаше никаква дупка. Прокарвайки бавно ръка по стените, той не усети да се изтласква въздух. Но беше очевидно, че нещо се е объркало.
Хоук насочи кораба си към брега, за да го огледа по-отблизо. Когато го направи обаче, той се остърга срещу още няколко скали и изпускането на въздуха се ускори. Докато Хоук излезе безопасно от водата, каякът му се беше превърнал в нещо повече от малка седалка, прикрепена към гумен лист. Той прехапа устни и поклати глава, раздразнен от новата си дилема. Според GPS-а му оставаше да измине още десет километра, преди да стигне до най-близкия град с магистрала, по която можеше да стигне до Якутск. Планът му беше да открадне кола посред нощ и да стигне до Якутск. Но Хоук беше изтощен и знаеше, че ако трябва да стигне пеша до най-близкия град, няма да може да продължи без добър сън.
Ястреб скри издутия си каяк под едно дърво и се запъти през снега към пътя. Река Онон щеше да го отведе до близкия град, където за броени минути можеше да стовари плавателния си съд на брега и да се измъкне от града с откраднат автомобил. Но пътуването току-що се бе усложнило - освен ако Хоук не промени подхода си.
Опита се да се свърже с Алекс и да ѝ съобщи какво прави, но се намираше в толкова изолиран район, че комуникациите му не можеха да се свържат дори със сателит.
Ще трябва да ѝ кажа по-късно.
Ястреб знаеше, че тя ще се притесни, страхувайки се от най-лошото. Това правеше през повечето време в наши дни, повече, отколкото когато и двамата работеха за фондация "Феникс". Той си помисли, че това е свързано с факта, че Джон Даниел е в живота им сега. Алекс беше израснала в семейство с един родител и неведнъж беше изразявала пред Хоук как не иска това за децата им. Това беше и част от причините, поради които тя се колебаеше дали да се съгласи да го пусне на тази мисия.
Без значение какво щеше да се случи, когато Хоук не се отзовеше в уречения час, той знаеше, че тя щеше да започне да се паникьосва и да си представя безкрайни сценарии за това как може да е загинал. Но Хоук искаше да успокои Алекс и реши, че има начин да изпълни и двете си първоначални цели. Това щеше да изисква само няколко корекции.
Ако това бяха нормални обстоятелства, Хоук щеше да остане извън полезрението, докато се движеше из сибирските вътрешности. Но в тази операция нямаше нищо нормално, поне за Хоук. Обикновено той разполагаше с някакъв вид сателитна подкрепа от Алекс или с подкрепа от дронове над главата си. Но това беше сурово и грубо, човек срещу дивата природа. Оцеляването на Хоук зависеше от инстинкта и креативността му в условията на динамична ситуация.
Ястреб забеляза на картата, че река Онон тече под една селска магистрала няколко пъти, преди да пресече сърцето на малко село. Вместо да върви пеша чак до града, той реши да измине само още един километър, преди да се опита да намери някой, който да го закара до селото. Оттам щял да открадне кола и да продължи пътуването си до Якутск.
Това не беше идеалният план, но беше по-добре, отколкото да се опитва да си проправи път през Централен Сибир, докато се движи на изпарения. В страна, изпълнена с капани, трябваше да бъде психически нащрек, ако мисията искаше да бъде успешна. А да поддържа Алекс в нормално състояние беше също толкова важно.
Когато Хоук стигна до пътя, той започна да върви към най-близкия град, с изваден палец и преметнат през рамо раница. Той се запъти, като се напрягаше да чуе звука на гумите, които тракаха по порутената руска магистрала. Макар че Хоук не беше прекарвал много време в Русия, не си спомняше пътищата да са били толкова ужасни. Дупки с размерите на баскетболни топки, както в дълбочина, така и в ширина, изпъстряха гладката повърхност. Ястреб можеше само да си представи с какъв ад щеше да се сблъска, докато шофираше към Якутск. Не виждаше сценарий, при който да не смени поне една гума, станала жертва на осеяната с дупки магистрала.
След десетина минути Ястреб видя две превозни средства, нито едно от които не прояви интерес да намали скоростта, за да го вземе. Но това се промени, когато един джип зави зад ъгъла и мина покрай Хоук, преди да набие спирачки.