Той извади телефона си и прегледа списъка с времената на световните първенства. Маями беше на четиринайсет часа след Якутск. Колкото и добре да знаеше разликата, тя винаги го объркваше.
Часовникът на стената показваше 22:21 ч., което означаваше, че в Маями е 8:21 ч. сутринта.
Шийла щеше да подготви децата за училище. Липсваше му сутрешното бясно темпо и винаги се радваше да наблюдава магията на Шейла, която събираше всички деца и ги подготвяше да излязат от къщата, изглеждайки като рок звезди. Когато тя го оставяше сам с децата при редките пътувания извън града, те имаха късмета да стигнат до училище напълно облечени, с книгите и обяда си.
Той изстена, докато се пресягаше към лаптопа си и използваше защитения си сървър, за да се включи към семейния компютър, разположен на бюрото близо до къта за закуска. След като се свърза, изображението се появи ясно. Сякаш не беше изчезнал от живота им през последната година.
Шийла вече беше приведена в ред, облечена в бяла блуза и пола. Косата ѝ изглеждаше така, сякаш току-що е излязла от фризьорски салон. Единственото, което липсваше, беше червилото ѝ, което беше запазила за времето, което щеше да прекара, седейки в претъпкания сутрешен трафик на Маями.
Саманта изглеждаше твърде стара за възрастта си, носеше дрехи, които той не би одобрил. Тайсън бе спорил много пъти за облеклото на дъщеря си тийнейджърка, което беше позиция, която Шейла очевидно не искаше да прави, когато него го нямаше.
Джоуи беше зает да играе на ръчна видеоигра, снабдена с очила за виртуална реалност. Това също беше любимо занимание на Тайсън. Той сто пъти беше казвал на Шийла, че не бива да позволява на видеоигрите да бъдат детегледачка. И колкото и да ѝ беше неудобно да се кара на Джоуи за това и да го слуша как хленчи как всички други майки на тийнейджъри на неговата възраст пускат децата си да играят видеоигри, тя се съгласи с молбата на Тайсън. Всеки път, когато Джоуи заявяваше, че му е скучно, Шийла го изпращаше навън или му даваше да чете книга. Но и това изглеждаше като битка, която тя не искаше да води сама.
Тогава се появи Калеб. Четиригодишният им син седеше на масата като ангел и внимателно насочваше всяка лъжичка чийри в устата си, без да разлее и капка мляко.
Тайсън се усмихна, докато гледаше как синът му послушно яде закуската си.
"Добре, банда - каза Шийла, взе чашата си и я напълни с кафе. "Две минути и всички трябва да са в колата. Сам, помогни на малкия си брат да се закопчае. Джоуи, свали очилата и се присъедини към нас тук, в реалността, добре, приятелю?"
Никой не я подкара, за голяма изненада на Тайсън. Сам измъкна Калеб от стола му, като го прибра под едната си ръка, а с другата носеше раницата си. Джоуи нахлузи очилата си на челото и грабна останалите неща. Тайсън продължи да наблюдава, докато Шейла не се плъзна през кухнята и не изчезна.
Тайсън изключи компютъра и въздъхна. Болката в сърцето му съперничеше на пулсиращата болка в крака му. Напомни си, че нямаше да имат дори живота, който водеха, ако се осмелеше да се върне у дома. До седмица щеше да е мъртъв - както и останалите членове на семейството му.
Но засега Тайсън трябваше да се задоволи с това да бъде призрак и да долавя миговете от живота им без него. Всеки път, когато излизаше от системата, се чудеше дали да продължава да се измъчва. Искаше му се просто да забрави за тях, но те бяха причината да е тук - и причината всички те да са все още живи.
Това беше само един момент, момент, който искаше да изтрие от живота си. Но това, което видя, това, което знаеше - то го изплаши. Осъзнаваше непосредствената опасност, на която излагаше всички около себе си само с простото знание за съществуването му. Дори се беше опитал да го забрави, забивайки го в дупката на паметта си. Но всяка сутрин, когато се събуждаше, то беше там и го гледаше в лицето.
Той се запъти към дивана и нагласи ледения пакет върху коляното си. Затвори очи и се унесе в сън. Но блъскането по входната врата го събуди.
Със зачервени очи той се опита да се съсредоточи върху часовника. Беше минал час, откакто беше спрял да гледа Шийла.
Кой, по дяволите, чука на вратата ми по това време на нощта?
Той надникна през ключалката и изръмжа. Една по една освободи поредица от ключалки, които идваха с къщата. Когато се настани за първи път, Тайсън ги игнорира. Но след няколко седмици му се стори, че слушането на щракането на всяка от тях е донякъде катарзисно, след като се върнеше от ден в Якутск.
Тайсън отвори вратата достатъчно широко, за да види руски генерал, който стоеше пред него с двойка помощници.