Выбрать главу

"Генерале - каза Тайсън с кимване на глава, - има ли нещо, с което мога да ви помогна?"

"Мога ли да вляза?" - попита генералът.

"Предпочитам този разговор да бъде кратък", каза Тайсън. "Събудихте ме и предпочитам да се върна да спя."

Генералът пренебрегна молбата на Тайсън и се промъкна покрай него. "Да седнем и да поговорим."

Тайсън въздъхна и изчака и тримата мъже да влязат в апартамента му, носейки със себе си горчивия студ. Той затвори вратата и ги последва във всекидневната, където всички се бяха настанили удобно.

"Ще премина направо към същността на въпроса" - каза генералът.

"Добре", каза Тайсън. "За какво става дума?"

"Знаем къде е семейството ви, господин Тайсън", каза генералът.

Очите на Тайсън се разшириха. Цялата цел на намирането на убежище в Русия беше да се избегне подобен тип силово налагане от страна на влиятелни хора. Сега Тайсън осъзнаваше, че той е бил глупакът, който си е мислел, че руснаците няма да играят същата игра. Но той нямаше да се съгласи със заплахите им, без да отвърне на удара.

"Не ви вярвам" - каза Тайсън.

"Може би трябва да сте по-внимателен как поддържате семейството си - каза генералът. "Използвате компютъра си, за да ги проверявате доста често. И благодарение на теб ние знаем точно къде живеят".

Тайсън се изправи и стисна юмруци. Напрегна челюст и погледна генерала, който му хвърли незаинтересован поглед.

"Не смейте да заплашвате семейството ми - каза Тайсън с ръмжене. "Мисля, че си видял какво направих на скъпоценния ти Мечо."

Генералът се ухили и махна пренебрежително на Тайсън. "Първо, ако исках, можех да ти пусна куршум в главата точно сега и нямаше да можеш да ме спреш. И на никого няма да му пука, тъй като ти вече си мъртъв."

Генералът направи жест към Тайсън да седне, но американецът не помръдна. Само с един поглед на генерала двамата му помощници се придвижиха към Тайсън, който реши да не се бори и зае мястото си.

"Сега, не искам да причинявам вреда на семейството ви. Наистина не искам. Имам си собствено семейство. Те са най-ценните хора на света за мен и бих направил всичко, за да ги предпазя. И затова очаквам пълното ви съдействие по задачата, която ви възлагаме. Въз основа на всичко, което знам за вас, опазването на семейството ви е ваш основен приоритет, нали?"

Тайсън кимна неохотно.

"Значи сме се разбрали, нали?" - попита генералът, като протегна длани. "Вие изпълнявате малката ни молба, а ние пазим децата ви."

Тайсън въздъхна. "Разбирам."

"Добре", каза генералът. "Някой ще се върне с всички подробности по-късно тази седмица. Просто бъдете готови да заминете, когато ви кажем. И ви предлагам да започнете да опаковате още сега. Пътуването ще е дълго."

Генералът се изправи заедно с помощниците си, а Тайсън беше точно зад тях. За миг той обмисли как да изведе и тримата. Но после идеята изчезна, погребана завинаги. Ако генералът е знаел къде е семейството на Тайсън, значи някой друг от руската армия също е знаел.

Ще си отмъстя.

Той ги изведе навън, без да каже нито дума повече, и заключи отново дузината ключалки, преди да си легне.

Тайсън се вмъкна под завивките и изгаси осветлението, лежеше на тъмно и се взираше в тавана.

Какво бих дал само за още една прегръдка от Шийла... и Калеб също.

 

ГЛАВА 11

Централен Сибир

Ястребът се събуди с миризма на бензин и изгоряла гума. Рамото го болеше и му трябваха няколко секунди, за да се ориентира. Навсякъде около него лежаха счупени стъкла, а двигателят на джипа съскаше на празен ход. След като разкопча предпазния си колан, той грабна раницата си и огледа щетите.

На предните седалки предното стъкло го нямаше, а парчета от него покриваха двамата руснаци. И двамата мъже изглеждаха в безсъзнание, с леки драскотини и порезни рани по лицата си. Хоук провери за пулс, за да се увери, че са живи. След като потвърди, че са, Хоук се зае с работата.

Автомобилът беше спрял настрани върху снежна преспа, което му даваше само една възможност за излизане. Когато страната на шофьора беше опряна на земята, той отвори с мускули задната врата на пътника. След това измъкна шофьора и го премести на безопасно разстояние от автомобила.

Когато Хоук се върнал за втория мъж, забелязал, че колата започва да дими, което увеличило спешността да го измъкне. Докато Хоук излизал, забелязал, че огънят долавя горивото, което изтичало от резервоара. Той изръмжа, докато се изкачваше, и избута мъжа далеч от опасността.

Първият мъж започна да идва в съзнание и се намръщи, докато гледаше как Хоук дърпа втория мъж през снега.

"Какво стана?" - попита мъжът на руски.