Преди Хоук да успее да отговори, автомобилът се взриви, разпръсквайки отломки във всички посоки. Той се хвърли върху двамата мъже, за да ги предпази от шрапнелите, които посипаха снега около тях.
Ястреб надникна през дима и забеляза очертанията на друг мъж, който вървеше целенасочено към тях. Той държеше картечница на кръста си. Щом заобиколи пламтящия автомобил, той започна да пръска куршуми, очевидно не успявайки да определи къде се намират пътниците в автомобила.
Междувременно Хоук се помъчи да изведе двамата мъже зад една снежна преспа, преди да се подготви за ответен огън. Той извади пистолета си и отпусна глава достатъчно високо над снега, за да види мъжа, който все още стреляше с оръжието си. Ястребът се прицели внимателно и изчака мъжът да спре да стреля за момент.
Докато разглеждаше развалините на катастрофата, той се усмихна на себе си. Доволен, че е изпълнил задачата си, той се обърна обратно към колата си.
В този момент Хоук използва два изстрела, за да повали мъжа - един изстрел в тила му и друг в горната част на гърба му. Мъжът потъна с лице в снега.
Няколко секунди по-късно Хоук чу гласа на друг мъж, който викаше кохортата си. Ястреб се отпусна няколко метра по насипа, за да заеме по-добра позиция. В момента, в който следващият мъж се появи на хоризонта, Хоук повали и него с два изстрела.
Макар че Хоук смяташе, че е видял само двама мъже в колата, която следваше неговата, той изчака, за да се увери. След няколко минути, когато не видя никакво движение, той се измъкна от снега и закрачи към мъжете, които беше застрелял. Прибра оръжията им в джобовете си, преди да провери дали са мъртви. Огънят от джипа пращеше зад гърба му заедно с прекъсващо съскане и вторични експлозии. Хоук се запъти към другата кола, която все още се движеше. Влезе вътре и я подкара към двамата руснаци.
Хоук помогна на двамата мъже да се качат в автомобила. Този път те бяха по-съгласни, въпреки че все още не знаеха всички подробности.
"Трябва да отидете на лекар - каза Хоук на руски. "Къде е най-близката болница?"
Мъжът, който шофираше, махна пренебрежително на Хоук. "Ние си имаме собствен лекар. Просто ни закарайте до нашия офис."
"Не знам къде е вашият офис."
Мъжът посочи надолу по пътя в посоката, в която бяха пътували преди нападението. "Просто карайте натам."
Хоук включи колата на скорост и тръгна по магистралата. Той погледна в огледалото към огнената сцена, тъмните кълба дим все още се издигаха от катастрофата.
"Благодаря - каза мъжът от задната седалка.
Ястреб кимна едва доловимо. Не беше сигурен, че е взел правилното решение, като е спасил мъжете. Които и да бяха те, бяха се забъркали в нещо опасно. А по силата на връзката си Хоук можеше да е в риск и за него. Но той се нуждаеше от съюзник и спасяването на живота на двамата мъже, които така щедро го бяха прибрали, беше най-добрият начин да се приобщи към тях.
Шофьорът на джипа, който сега седеше от страната на пътника отпред заедно с Хоук, се обърна обратно към другаря си и започна да говори тихо. Ястреб не можа да разбере какво си говорят, но ги прекъсна, за да провери за посоката.
"Просто продължавай да караш - каза мъжът. "Ще мине малко време."
Руснаците продължиха разговора си в продължение на няколко минути, преди шофьорът да се обърне към Хоук.
"Кой точно сте вие?" - попита мъжът.
Ястреб беше подготвил прикритието си. "Иван Попова, бивш руски военен."
Шофьорът поклати глава. "Не, не вярвам."
"Вярно е" - каза Ястреб. "Не ми ли вярвате след това, което току-що видяхте? Бил съм снайперист в специалните сили".
Хоук продължаваше да гледа пътя пред себе си, стискайки по-здраво волана с всеки изминал миг на мълчание.
Накрая шофьорът проговори. "Акцентът ви - не мога да го определя."
Хоук не пропусна да се изправи. "Когато пътуваш по света като мен и говориш няколко езика, имаш склонност да губиш това, което прави оригиналния ти акцент отличителен."
"Къде сте служили?" - попита другият мъж.
"Къде не съм служил, е по-добрият въпрос" - каза Хоук. "Изпращан съм на тайни мисии по целия свят и дори съм прекарвал известно време под прикритие в Съединените щати."
Ястреб хвърли бърз поглед към шофьора, за да провери дали вярва на уловката, но поради безизразното му изражение не можа да го разчете.
Той сви рамене. "Не съм сигурен, че ви вярвам."
Хоук се намръщи. "Току-що ти спасих живота. Мислиш ли, че съм някаква заплаха за теб?"
"Може би" - каза той, преди да извади пистолет и да го насочи към Хоук. "Но аз познавам човек, който е малко по-разбиращ. Можеш да говориш с него."
* * *
Ястребът последва инструкциите на мъжа, като след още няколко мили се отклони от пътя и спря на дълга асфалтова алея. Настилката изненада Хоук, след като беше изминал участък с дупки, които се зъбеха, благодарение на комунистическата пътна служба. Пътят беше почистен от сняг и осигуряваше гладко пътуване. Въпреки това Хоук не забеляза никакви постройки в полезрението си, което се простираше чак до замръзналите от захарта планини.