"Какво става, Алекс?" Майори попита.
"Нищо. Защо?"
"Не се опитвай да ме отблъскваш, Алекс. Знам, че не сме се виждали от известно време, откакто се премести, но не се дръж така, сякаш не сме приятели. Мога да разбера, когато нещо те притеснява."
"Всъщност не трябва да казвам."
Малъри въздъхна. "Имам по-висок допуск до сигурността от теб и се обаждам от защитена линия. Съмнявам се да не е нещо, за което не знам".
"Наистина не мога да разкрия никакви подробности, но Хоук е на мисия и не съм го чувала от известно време".
"О - каза Малъри, като звучеше изненадано. "Не знаех, че отново е оперативен".
"Той ще помогне на..." Алекс се улови и направи пауза, преди да продължи. "Той е в отдалечен район и се предполага, че ще му помагам, когато мога. Но в момента дори не знам дали е жив".
"Знам, че това не може да е лесно за теб. Сигурна съм, че скоро ще се свърже с теб. Нали така работи винаги?"
"Предполагам, че е така, но това беше преди да имаме Джон Даниел. А аз не искам да отглеждам това дете сама. В момента той се нуждае от пълното ми внимание, но нервите ми са изхабени, тъй като съм притеснена до болка".
"Добре, просто се отпусни. Сигурна ли си, че не мога да ти помогна?"
"Да, в момента никой не може да направи нищо, освен ако не искаш да пренасочиш някои сателити за мен".
Малъри се ухили. "Точно като в добрите дни, а?"
"Е, сега като споменаваш, винаги съм се колебал дали да те помоля да ми помогнеш, защото не исках да си имаш неприятности. Но сега, когато си на директорския пост..."
"Ще го направя" - каза Малъри. "Само ми кажи къде да го насоча."
"Не мога - каза Алекс с въздишка.
"Освен ако не работиш с Магнум, можеш да ми кажеш всичко".
Алекс остана безмълвен.
"Добре, това го обяснява", каза Малъри. "Няма да натискам повече, но не мога да пренасоча нито един сателит, освен ако не ми кажеш къде".
Алекс се поколеба, несигурна дали трябва да разкрие името. "Той е в центъра на голяма студена страна. Не съм сигурен дали това ти дава някаква представа, но точно там трябва да бъдат насочени тези сателити".
"Смятай, че е готово - каза Малъри.
"Благодаря ти" - каза Алекс. "А сега какво искахте? Сигурен съм, че не си се обадил просто за да видиш дали можеш да ми помогнеш."
"Всъщност се обаждах, за да видя дали можеш да ми помогнеш. Но мога да кажа, че в момента имаш много работа и не искам да те притеснявам".
"Не, не. Всичко е наред. Всъщност може би това ще ми помогне да се разсея."
"Сигурен ли си?" Майори попита.
"Да, разбира се. Имам нужда от нещо, което да ме разсее, и съм сигурна, че каквото и да ми дадеш, ще направи точно това."
"Чудесно", каза Малъри. "Имаме една мистерия тук и можем да използваме уменията ти на анализатор".
Алекс погледна към Джон Даниел, който влачеше няколко одеяла по пода на всекидневната в опит да построи третата си крепост за деня. Тя въздъхна и поклати глава, отстъпвайки засега в битката.
"С удоволствие ще се впусна да помагам - каза Алекс. "Ще е по-добре от това да чистя по пет бъркотии на час, докато се тревожа за Хоук. Сега, има ли нещо друго, което трябва да знам, преди да ми изпратиш файловете?"
"Точно сега нямаме много неща, на които да се опрем. Но е съвсем очевидно, че някой има достъп до тези кабели и ги споделя открито с определени хора от международната общност. Президентът Норис е..."
"О, президентът знае за това?"
"Да, и той е разгневен от това. Ето защо има толкова голям натиск да разберем това. И досега всички наши анализатори са се провалили в определянето на източника на това изтичане на информация. Но ти си най-добрият, затова реших да те помоля поне да ми помогнеш. Е, наистина моля. Не съм над това. Имаме нужда от помощта ти по най-лошия начин".
"Вече се съгласих - каза Алекс. "Не е нужно да се молиш."
"Но ще го направя. Това е голяма работа и имаме нужда най-добрите и най-умните в страната да работят по нея, дори ако тези хора вече не живеят във Вашингтон."
Алекс се засмя. "Липсват ми срещите на кафе."
"На мен също. Но ако разбереш това, може би ще те закарам обратно в големия град, за да можем да изпием по чаша заедно и да наваксаме с последните няколко години."
"Ще ми хареса", каза Алекс. "Но дори и да не разбера това, пак можеш да ме поканиш. С удоволствие бих те посетила отново във Вашингтон".
"Ще държа да го направиш" - каза Малъри. "И в момента изпращам файловете."
Двете жени приключиха разговора и Алекс се обърна, за да погледне в каква пакост се е забъркал Джон Даниел. Отначало, когато сканира стаята, не го видя, тъй като търсеше по пода. Затова пък не го забеляза да стои на върха на плота и да се готви да се хвърли с главата напред в купчината възглавници, които беше натрупал. Той носеше пелерина и очила и държеше ръцете си пред себе си.