По устните на Милър се прокрадна слаба усмивка. "Да, сър."
"Секретар Уилър, можете да работите по резервен план, в случай че променя решението си" - каза Норис. "Колкото и да не ми се иска да го правя, чувствам, че това е най-добрият начин на действие. А сега, всички, да се залавяме за работа."
Генерал Милър кимна на президента и му подари слаба усмивка заедно с юмручна плесница. Уилър обаче остана на мястото си.
"Барбара, добре ли си?" Норис я попита, докато се готвеше да излезе от стаята.
Тя прехапа устни и се загледа в стената пред себе си. "Не можеш да слушаш Милър. Той ще те отклони от правия път."
"Хайде, Барбара. Знаеш с какво се сблъсквам тук. Не искам последното нещо, което хората ще запомнят, преди да отидат до урните по-късно тази година, да е, че съм слаб по отношение на националната сигурност."
Тя въздъхна. "Не можеш да използваш социологическите проучвания, за да управляваш. Народът ви е поставил на този пост, за да вземате решения, а не да се огъвате според това накъде духа вятърът. Изгради си гръбнак и бъди лидер. И това започва с това да се изправите срещу Милър. Ако сега се притеснявате как ще ви възприемат хората, само изчакайте да ни вкарате в нов Виетнам - непопулярна, непечеливша и ненужна война."
"Както казах, Барбара, напиши план и ако той ми хареса повече от този на Милър, си запазвам правото да променя мнението си."
"Мога да ти дам милион идеи", каза тя. "И всички те ще са по-добри, отколкото да се опитваш да спечелиш състезание между двама лидери, които се опитват да покажат кой е по-голям мачо."
Норис сплете пръсти зад главата си и погледна към тавана. "Наистина ли мислите, че Северна Корея блъфира?"
"Не разполагаме с никаква приложима информация, което ми подсказва, че Ким Йонг-джъ вероятно изнася тази информация само за да ви разбуни. Той ще ви прави на глупаци, докато оръжейният стрелец Милър ви уговаря да продължите".
Той направи пауза за момент, преди да отговори. Критиката на Барбара беше трудна за възприемане, но той знаеше, че тя е права. Затова я беше назначил на тази длъжност. Никога преди не беше пестила думи, когато служеше в Сената, и това, че стана държавен секретар, не я беше променило.
"Добре, ще поспя с това - каза Норис. "И само знай, че към момента все още не съм решил какво да правя, но твоят начин изглежда по-разумен".
"И знам, че това е, което предпочиташ да направиш", каза тя. "Винаги водиш по-добре от позицията на силата, а не на страха."
С това изявление Уилър стана и излезе от ситуационната зала, оставяйки Норис сам с мислите си.
Той поседя няколко минути с думите на Уилър, преди да стане. Знаеше, че тя е права.
Всичко, от което се нуждаеше сега, беше добро извинение, за да каже на Милър да се маха от мечтите си за конфликт със Северна Корея.
ГЛАВА 14
Централен Сибир, Русия
Ястребът се взираше с широко отворени очи в Андрей Орловски, който темперираше пръстите си, докато оглеждаше затворника си. Орловски носеше ушит по мярка сив костюм и чифт черни мокасини "Салваторе Ферагамо". Докато обикаляше из стаята, зад гърба му се носеше аромат на твърде много италиански одеколон. Някогашният световноизвестен нелегален търговец на оръжие все още се представяше за ВИП от Венеция, като 45-годишен мъж, който все още се хвали с дните си на звезден куотърбек, докато работи на автомивка. Ако Орловски не беше отговорен за хиляди смъртни случаи, Хоук щеше да му съчувства.
"Прословутият Брейди Хоук - каза Орловски, като по лицето му се разля слаба усмивка, - предаде ми се, сякаш си паднал от небето. Това е най-приятната изненада за деня ми".
"Оттук нататък ще става само по-зле."
Орловски се ухили, докато отиваше към ъгъла на стаята, където върху сервизната масичка почиваше казан за алкохол. Той наля две питиета и подаде едното на Хоук.
"Това е водка - каза Орловски, докато сядаше на стола срещу Хоук. "В Русия е обичай стари приятели да пият заедно".
"Кой е казал нещо за това, че сме приятели?"
Двамата мъже, които бяха довели Хоук в комплекса на Орловски, стояха до стената близо до вратата. И двамата се опитваха да потиснат смеха си. Орловски се обърна бавно към тях и ги погледна.
"Намирате ли коментара му за смешен?" Орловски попита.
Усмивките им изчезнаха, докато мълчаха.
Орловски хвърли обратно питието си и го блъсна на масата. Той присви устни и поклати глава, докато изучаваше чашата.
"Това е като нектар от боговете - каза Орловски. "Надявам се да ви хареса най-доброто от Русия".
Ястреб също постави чашата си на масата, без да е опитал и капка. "Аз съм по-скоро любител на уискито."
Орловски сви рамене. "В Русия пием водка."