Ястреб огледа стаята, възхищавайки се на декорацията. Това, което липсваше на къщата като местоположение, се компенсираше от стила и майсторството. Върховете на короните съдържаха богато украсени дърворезби на войници, участващи в битка. И от пръв поглед на Хоук изобразените сцени изглеждаха уникални.
"Имаш доста добро място - каза Хоук. "Много по-хубаво е от дома ти във Венеция, но е в Сибир, така че не съм сигурен дали си заслужава. Между другото, какво правиш тук, в средата на нищото?"
Орловски извади от джоба на палтото си цигарена кутия и запали тютюна. Той дръпна дълго, преди да издиша дима през носа си.
"Имам същия въпрос към теб" - каза той. "Поне моето оправдание е, че съм руснак."
"Един руснак с връзки не живее насред Сибир, освен ако не е в немилост или не се крие".
Орловски изсумтя. "Вие знаете малко за Русия и още по-малко за мен".
"Осведоми ме."
"С удоволствие бих го направил, но трябва да се погрижа за една малка работа."
Орловски бръкна в джоба на палтото си и извади пистолет. С висяща от устните му цигара той насочи оръжието към главата на Ястреба. Орловски се приближи, когато Хоук вдигна ръце във въздуха в знак на капитулация.
"Успокой се - каза Хоук. "Аз не съм тук заради теб. Твоите хора ме доведоха тук, помниш ли?"
Орловски заби дулото на пистолета в главата на Хоук. "Имаш ли представа какво трябваше да изтърпя, докато бях държан в плен от ЦРУ?"
Хоук успокои дишането си, опитвайки се да запази спокойствие. За миг се зачуди дали ще успее да се движи достатъчно бързо, за да изтръгне пистолета от Орловски, да го убие и да застреля другите двама мъже в задната част на стаята. Но и двамата бяха въоръжени, стиснали оръжията си. Освен това трябваше да помисли и за въоръжените мъже, които патрулираха по периметъра на къщата. Шансовете бяха ужасни, макар че щяха да му дадат по-голям шанс да оцелее, ако пръстът на Орловски трепнеше на спусъка.
Орловски се отдръпна, но пистолетът му все още беше насочен към главата на Хоук.
"Беше ужасно - каза Орловски. "Дори нехуманно. Не получавах дори три хранения всеки ден. Леглото ми беше като направено от камъни. Събуждаха ме в странни часове на нощта и ме разпитваха разгневени мъже, които ме биеха отново и отново".
Хоук въздъхна и поклати глава, като запази мълчание.
"Не ме гледай така", каза Орловски. "Това е точно такава арогантност, каквато бих очаквал от един американец."
"Съжалявам за теб, Андрей", каза Хоук. "Обвиняваш другите, без да съзнаваш, че ти си виновен."
"Аз? Виновен? Аз съм невинен."
Ястребът изпусна кратък смях през носа си. "Продажбата на оръжия за масово унищожение на терористи, които ги използват, за да убият хиляди невинни хора, едва ли може да се нарече невинност."
"Как го казвате вие, американците? "Човек трябва да си изкарва прехраната"?"
"Има и други начини за изкарване на прилична заплата, които не включват намиране на купувачи за крадени оръжия."
"Някой трябва да го прави."
"Въз основа на това, че те намерих тук, съм сигурен, че някой друг го прави в наши дни" - каза Хоук, докато отново преглеждаше стаята. "Тук не общуваш с много терористи."
Орловски дръпна още една дълга дръжка, преди да извади цигарата от устата си и бавно да изпусне дима. "Разнообразих интересите си, което ме води до причината да водим този разговор. Имам нужда от нов шофьор."
Хоук смръщи вежди. "Шофьор? За какво? Имаш един, който стои зад теб."
Орловски се завъртя и изстреля по един куршум в главата на всеки от мъжете, застанали до стената. Те се свлякоха на земята и рухнаха.
"Бяха безполезни" - каза Орловски. "Вдигнаха те, защото искаха да те обвинят за това, което направиха с Максим Попов и хората му".
Хоук се опита да не реагира на бруталните действия на Орловски.
Орловски се наведе, като се изравни с Хоук. "Това притеснява ли те?"
Ястреб поклати глава. "Ако са искали да ме подхвърлят, не мога да кажа, че ме интересува какво си им направил".
"Те са действали небрежно, като са те взели, а след това и като са те довели тук" - каза Орловски. "Чувствали са се задължени към теб, защото си им спасил живота".
Хоук погледна към телата им, около които все още се стичаше кръв. "И очевидно всичко е било напразно."
"Точно в това грешиш - каза Орловски и размаха показалеца си. "Не трябваше да те водят тук, но се радвам, че го направиха, защото имам нужда от човек с твоите умения."
Познанството на Хоук с Орловски се съсредоточаваше върху контактите му с близкоизточни терористи в търсене на оръжия и извличане на информация за клиентите. Интересът на Хоук към Орловски обаче не се простираше много отвъд това. Но Орловски изглеждаше дълбоко заинтересуван от човека, за когото го бяха разменили при размяната на затворници преди пет години.