"Ами ако ти кажа, че това, че си тук, не е просто съдба?" Орловски го попита.
"Нямаше да ти повярвам, защото аз съм тук сам".
Орловски изви вежди. "Съвсем сам? Сигурен ли си в това?"
Ястребът кимна.
"Значи просто си станал една сутрин и си решил, че ще дойдеш да посетиш Сибир. Трудно ми е да повярвам, че това е вярно."
Ястреб стана нетърпелив от опита на Орловски за мисловни игри. "Просто ми кажи какво искаш или ще си тръгна оттук".
Орловски се засмя. "Обичам мъже с голямо чувство за увереност, дори и да е неуместно. Защото ти щеше да си мъртъв, преди да стигнеш до вратата".
Хоук въздъхна и побарабани с пръсти по масата.
"Може би не това очаквахте, когато дойдохте тук, но имам свободно място - и вие се нуждаете от изход оттук - каза Орловски. "Това е перфектната ситуация и за двама ни. Искам да кажа, че някога са ни разменяли като затворници, защо да не можем да си помогнем отново?"
Ястребът попита.
"Освен че ще те оставя да живееш?" Орловски попита с усмивка. "Според моите хора твърдиш, че имаш нужда от превоз. Готов съм да ти дам една от моите коли, ако направиш една доставка за мен".
"Винаги, когато нещо е прекалено хубаво, за да е истина, то вероятно е - каза Хоук. "Нямам причина да ти вярвам."
"Трябва да си вярваме един на друг" - каза Орловски, докато поставяше оръжието си на масата пред Хоук. "Със сигурност трябва да знаете, че руснаците не споделят водката си с враговете си".
Ястреб погледна пистолета. Дори и в него да бяха останали куршуми, бягството от обширно имение с такава огнева мощ, каквато имаше Орловски, щеше да е глупава задача. Доверието беше толкова фалшиво, колкото и идеята, че ако иска да вземе пистолета и да тръгне, може да се измъкне жив. Хоук нямаше друга възможност, освен да се съгласи с плана на Орловски.
"Добре - каза Хоук. "Ще го направя."
"Отлично - каза Орловски, докато пристъпваше през едно от телата близо до вратата. "Вярвам, че това може да е началото на едно необичайно партньорство."
Ястребът изпищя, когато руснакът излезе от стаята.
ГЛАВА 15
Бриджър, Монтана
АЛЕКС надникна през пропуканата врата на стаята на Джон Даниел. Той лежеше по гръб, стиснал в едната си ръка ъгъла на одеялото, а в другата - изтребителя "Х крило" от "Междузвездни войни", който беше построил с Хоук от лего. Джон Даниел се беше свлякъл малко след обяд, блажено незнаещ, че баща му е изчезнал на другия край на света. Алекс беше сигурна, че е открила лека усмивка на лицето на сина си.
По време на спокойствието, което цареше в къщата, когато Джон Даниел дремеше, Алекс искаше да се присъедини към него. Тя устоя на желанието да се свие на дивана и да заспи край бумтящия огън. Но без Хоук наоколо тя нямаше време за губене. Дъсти и Тъкър трябваше да бъдат нахранени, а Алекс имаше работа за вършене. Освен това знаеше, че ако легне, вероятно никога няма да заспи въпреки изтощението си. Това, че не знаеше къде е Хоук, създаваше скрито ниво на гняв, което нямаше да се разсее, докато не се чуеше с него.
Тя обу ботушите си и тръгна към плевнята. Натовари една бала сено в каруцата и разнесе следобедния фураж на конете. Дъсти и Тъкър галопираха по снега и се втурнаха към храната си, сякаш не бяха хранени от седмица. Алекс беше забелязала, че колкото по-студено е, толкова по-гладни са конете.
"Добро момче - каза тя, като погали Дъсти по гривата. Конят бързо изхриптя, като грабна сеното със зъби. Тя обърна внимание на Тъкър, преди да се оттегли в къщата.
Тъй като задачата на Малъри Кауфман я чакаше, Алекс включи компютъра си и започна да анализира материала. Докато работеше с "Огнена буря" и фондация "Феникс", на няколко пъти бе попадала на къртици, заровени дълбоко в лабиринта на правителствената бюрокрация. Колкото и умни да си мислеха, че са, те винаги не можеха да се скрият от финия гребен на един опитен анализатор. Всеки оставяше следа. Независимо дали ставаше дума за хартиена или дигитална следа, дори и най-внимателните шпиони в даден момент поемаха риск. По-сложните случаи не се решаваха от някой, който е действал небрежно, а от някой, който е действал твърде внимателно. Дори държавен служител, който е бил над всичко, в даден момент би допуснал грешка, изпращайки имейл до грешното лице или закупувайки стока, използвайки грешен бюджетен код. Това са естествени грешки, грешки, които не подсказват, че нещо повече не е наред. Но тези, които се притесняваха, че някой ще се рови във всяка тяхна стъпка, се движеха с такава предпазливост и прецизност, че перфектната картина, която рисуваха, ги превръщаше в по-голям заподозрян.