"Какво имахте предвид, господин президент?"
"Ако той не знае, че ние знаем, защо да не го използваме в наша полза?"
"Какво имате предвид?"
Норис въздъхна. "Мисля, че знам кой в крайна сметка стои зад всичко това, но има само един начин да разбера".
ГЛАВА 16
Централен Сибир, Русия
ОТ СТРАНА НА ПЪТНИКА Хоук погледна към планините Верхоянск, чиито назъбени върхове хвърляха тъмна сянка върху долината. Докато продължаваше да оглежда района, той примигна към малкия черен път, който забеляза да се вие по склона и да изчезва зад един завой.
"Тук ще поемете управлението - каза руснакът, който шофираше, докато спираше камиона на крайпътното платно. "Ще очаквам да се върнете до два часа. Ако не го направите, ще приема, че сте мъртъв. Наясно ли сте с инструкциите?"
Хоук кимна, докато отваряше вратата. Той заобиколи шофьора, където стоеше мъжът.
"Успех, г-н Хоук", каза мъжът. "Аз ще съм тук и ще ви чакам. Просто следвайте пътя и всичко ще бъде наред".
"Ще се видим след два часа" - каза Хоук, като се плъзна на седалката и хвана волана.
Мъжът бутна вратата и отдаде на Хоук военен поздрав, преди да се запъти към автомобила, който ги следваше. Хоук не беше сигурен дали жестът беше предназначен за късмет или за съболезнования.
Хоук изкара камиона на заснежения път. Шиповете на гумите се вкопчиха в замръзналия терен и изглежда нямаха проблеми със сцеплението. И Хоук установи, че това е голямо облекчение, тъй като задачата му изискваше да кара по стръмен планински склон.
Задачата беше донякъде проста по своята същност. Орловски искаше от Хоук да достави пратка на друг човек, Игор Калински. Макар че Орловски не разкри съдържанието на големия пакет, Ястреб можеше само да предположи, че той се състои от някакъв вид наркотици. При подготовката за пътуването в имението на Орловски Хоук разбра, че бизнесът на Орловски с незаконна търговия с оръжие е пресъхнал и затова той се е насочил към други доходоносни възможности, макар и такива, които изискват повече работа.
Хоук откри, че имението е било и производствена база за операциите на Орловски и е съдържало няколко лаборатории за производство на метамфетамин в мазето. Остаряващото имение беше обновено с нови вентилационни системи, които не позволяваха на отровните газове от лабораториите да се запалят. И макар че никой не беше казал на Хоук какво точно доставя на Калински, Хоук го разбра.
Ястреб се заигра с циферблата на радиото, което можеше да се настрои само на една станция. Тя се състоеше от смесица от статично електричество и оптимистичен стил полка, който не му беше познат и включваше автоматично настроени гласове и синтезатори.
Да слушаш това е особен вид ад.
Той изключи радиото и се съсредоточи върху пресечения терен. След като беше карал около петнайсет минути, пътят се стесни. През голяма част от пътя нямаше достатъчно място за разминаване на две превозни средства, което правеше условията още по-опасни. Без предпазна ограда, която да го предпази от падане в пресечен каньон, Хоук насочи цялото си внимание към навигацията по пътя към имението на Калински.
Ястреб зави зад ъгъла и навлезе в участък от пътя, който сякаш бе обгърнат от дърветата. Вече намаляващото следобедно слънце почти бе изчезнало в тъмната гора. Ястреб разтърка очи и продължи да ръмжи по снега и леда.
След още половин час колебание между равни отсечки и стръмни наклони той започна да се спуска. Когато най-накрая излезе от дърветата, се озова в долина на отсрещната страна на планината. В подножието на местността забеляза имението на Калински, точно както го беше описал на Хоук.
Приближи се до портата и намали скоростта, когато въоръжен охранител се изниза пред автомобила му и протегна ръка. Хоук спря автомобила и изчака мъжът да заобиколи до прозореца на Хоук.
"Какво ви води тук?" - попита мъжът на руски.
Хоук обясни целта на посещението си. Удовлетворен от отговора, мъжът му даде знак да продължи, като му махна с цевта на оръжието си.
Според инструкциите Хоук заобиколил откъм страната на голям навес, разположен на около двеста метра от къщата. Щом излязъл от него, към него се приближили двама мъже с оръжия и му крещяли на руски език.
"Току-що ми казаха да направя тази доставка на вашия шеф" - казал Хоук. "Не стреляйте по куриера."
Мъжете кимнали и след това работили заедно, за да измъкнат пакета, който бил с размерите на палет и дебел не повече от половин метър. Те вдигнаха големия предмет от леглото на камиона и се оттеглиха вътре. Хоук остана в камиона в очакване на по-нататъшни указания. След като изминаха няколко минути, от страничната врата нахлу едър гологлав мъж, облечен само с шапка ушанка и дънков гащеризон, и се насочи право към Хоук. Той долови отблясък на светлина от предмет в ръката на мъжа и разбра, че се задават неприятности.