Ястреб включи обратния ход на камиона и запали двигателя. Хлъзгавата повърхност накара камиона на Хоук да се подхлъзне за секунда, преди да хване леда. Когато гумите се захванаха, той полетя назад през откритото пространство, водещо към изхода. Хоук видя как мъжът извади оръжието си и започна да стреля.
Имайки само един път за спасение, Хоук се примъкна достатъчно ниско, така че само челото и очите му да надничат над арматурното табло. Той се насочи право към вратата. Охранителите се втурнаха да спрат Хоук, но закъсняха.
Когато Ястребът се удари в металната врата, тя се отвори в буря от искри. Мъжете обсипаха задното стъкло с куршуми, но не нанесоха щети, които да застрашат целостта на автомобила. През новите отвори в стъклото Хоук чуваше по-ясно бръмченето на двутактовите двигатели на снегомобилите, които хленчеха, докато го преследваха.
Управлявайки по-стабилно превозно средство, Хоук се провря през снега. През следващия половин час той успя да увеличи разстоянието между тях до около двеста метра. Когато зави зад един ъгъл, пътят отново се стесни, достатъчно широк, за да премине само едно превозно средство.
Хоук видя в това възможност да се отърве от хората на Калински. Щом зави зад ъгъла и се изгуби от погледа, той се измъкна от камиона и се качи на един насип. След като се настани там, той се отпусна в легнало положение и зачака снегоходките да заобиколят ъгъла.
Когато първият мъж се изстреля към камиона, Хоук произведе два изстрела. Първият изстрел се отби в предното стъкло на моторната шейна. Вторият попадна в двигателя. Мъжът обаче продължи да кара. Когато разбра, че ще се удари в задната част на камиона, той натисна спирачките и се засили, докато автомобилът се плъзгаше към задната врата на камиона.
Това забавяне било достатъчно, за да може Хоук да удари мъжа в гърдите и да го повали в снега. Той падна от ръба и изчезна. Секунди по-късно и другият снегорин претърпя подобна съдба, само че този път Хоук не пропусна нито един куршум. Вместо това единствените му два изстрела бяха верни. Веднага след като мъжът беше улучен, той падна безжизнен. Инерцията на снегорина го отнесе в другия, преди лекото пренасочване от сблъсъка да изпрати двете превозни средства настрани.
Ястребът се отскубна от насипа и потегли, като се надяваше, че няма да чуе или види повече хора на Калински.
Когато обаче Хоук стигна до магистралата, почти беше забравил за надвисналия си проблем. За Хоук нямаше съмнение, че Орловски е казал на Калински да накара хората му да убият новия превозвач. Но Хоук не се интересуваше да получи потвърждение. Единственото, което знаеше, беше, че гигантът, който стоеше на пътя, имаше оръжие в ръка. То беше извадено и насочено към Хоук.
Това би трябвало да е интересно.
Хоук се нуждаеше от миг, за да помисли. Той спря камиона на около петдесет метра от главния път. Развъртя двигателя и прецени всичките си възможности.
След като хвърли камиона на скорост, той включи на задвижване и се загледа в мъжа, който размахваше ръце и молеше Хоук да спре.
Това беше последното нещо, което Хоук искаше да направи.
ГЛАВА 17
Вашингтон, окръг Колумбия
Ситуационната зала зашумя, когато в нея влезе президентът Норис. Той кимна по посока на Обединения комитет на началник-щабовете, преди да обърне внимание на кабинета си. След като направи жест всички да заемат места, той потри ръце и отвори портфейла на масата пред себе си.
"Както всички знаете, имаме работа с несигурна ситуация със Северна Корея - започна Норис. "През първите три години от управлението ми преживяхме безпрецедентен мир в съвременната епоха. И аз напълно възнамерявам нещата да останат така. Равнището на просперитет, до което се издигна тази страна през това време, е нещо, което може да вълнува всеки американец, без значение към коя партия принадлежи. И трябва да призная, че е заслуга на всеки един от присъстващите в тази зала, който върши работата си по правилния начин, за да се увери, че няма да изпаднем в конфликт. Но при това положение трябва да направим нещо за Северна Корея."
"Ние сме в готовност да нанесем удар, сър", каза генерал Милър.
"Оценявам ентусиазма ви - каза Норис. "Но трябва да обърна внимание на това как ще действаме. След като имах възможност да прегледам както плана, предвиждащ военни действия, така и този, използващ дипломация, изготвен от Държавния департамент, реших, че трябва да изберем по-малко конфронтационен път."