"Военноморските сили са готови, сър", каза генерал Адамс, представител на ВМС в Обединения комитет на началник-щабовете. "Току-що получих потвърждение, че можем да задействаме нашите изтребители и те да реагират в рамките на следващите петнадесет минути."
Норис си пое дълбоко дъх и издиша бавно, преди да отговори. "Направете го."
ГЛАВА 18
Централен Сибир
Ястребът спря пред мъжа, който отвори вратата откъм страната на пътника и започна да псува. Той държеше пистолета си насочен към Хоук и му заповяда да излезе от автомобила. С вдигнати ръце Хоук се подчини. Той вървеше бавно пред похитителя си, който не помръдваше, гледайки внимателно Хоук.
Магистралата беше неравна, несъмнено осеяна с дупки под леда. Нямаше и предпазна ограда, която да предпазва колите от падане право надолу в стръмния каньон. Да се действа толкова безразсъдно върху заледена повърхност, както правеше Хоук, беше на границата на самоубийството, достатъчно, за да изнерви всеки, който се интересува от живота.
Веднага щом двамата мъже се озоваха в автомобила, Хоук не губи време, за да си осигури предимство. Той хвана ръката на мъжа и я издърпа през отвора на волана. Като дръпна назад ръката на мъжа, Хоук упражни натиск, докато тя не се счупи. Мъжът изкрещя от мъка, докато се извиваше в опит да се освободи от хватката на Хоук. Докато мъжът се опитваше да включи автомобила, Хоук замахна с ръка, след което удари главата му в страничното стъкло. След поредица от удари мъжът изпадна в безсъзнание.
Междувременно шофьорът на другия автомобил забелязал фразата и се опитал да помогне. Той завъртял автомобила си, за да се изправи срещу Хоук.
Хоук избутал другия мъж от шофьорското място и заел мястото му. Докато се ориентира, той забеляза, че другият автомобил се е насочил право към него. Хоук хвърли автомобила си на задна скорост и изчака подходящия момент, за да ускори.
Когато приближаващият автомобил се намираше на около петнадесет метра, Хоук натисна газта и потегли назад по пътя, от който току-що беше дошъл. Другият автомобил нямаше достатъчно малък радиус на завиване и се оказа, че върти колелата си върху леда, след като спря. Ястребът се възползва от възможността, като ускори направо към спрелия автомобил. Металът хвръкна, когато решетката от автомобила на Хоук се удари в пътническата страна на другия автомобил.
Инерцията от джипа на Хоук избута колата настрани, докато тя спря на няколко метра от ръба. Другият шофьор се втурна към страната на пътника, за да излезе, но после спря, когато отвори вратата и погледна навън.
"Адиос, другарю" - каза Хоук, преди да натисне педала на газта и след това да тласне колата още по-напред към ръба. Секунди по-късно мъжът се върна до прозореца от страната на шофьора, като притискаше ръце към стъклото и молеше Хоук да спре. Но Хоук го пренебрегна, преди да вкара автомобила в скалистия каньон.
Хоук излезе, за да провери работата си, сигурен, че е успял. Той надникна през ръба и видя, че колата вече гори. Когато се обърна, чу бързо приближаващи се стъпки. Той не изчака да прецени ситуацията, а се стрелна към автомобила си. Другият мъж беше дошъл в съзнание и спринтираше към него с оръжието си.
Ястребът се прикри, когато куршумите осеяха предното стъкло. С наведена глава Хоук се върна на пътя. Забелязвайки, че мъжът вади телефона си, за да се обади, Хоук се насочва към него, преди да го удари със задната част на джипа си. Той се удари силно в земята и се плъзна по леда, като изпусна телефона и оръжието си.
Хоук се затърси за пистолета и го грабна пръв. Мъжът се покатери върху Хоук и посегна към телефона. Но не успял да направи повече от няколко крачки, преди Хоук да пусне куршум в гърба му. Мъжът изстена, докато се опитваше да се изправи на крака, но Хоук стреля отново, като този път го повали окончателно.
Ястребът прибра мобилния телефон в джоба си, преди да издърпа тялото на мъжа до ръба и да го запрати в каньона заедно с останалата част от касапницата. Пое си дълбоко дъх и огледа района. Не виждаше никого в околността. След като за последен път прегледа за някакви следи, че е имало сериозна борба, Хоук се отпусна зад волана и пое на север по магистралата към Якутск.
Той погледна мобилния телефон, за да се увери, че има силен сигнал. Тъй като толкова дълго време беше на тъмно, не искаше да се обажда на Алекс само за да прекъсне разговора в рамките на няколко секунди. След като се увери, че може да задържи разговора, той набра номера ѝ и зачака да вдигне.
На четвъртото позвъняване тя отговори.