"Ало?"
"Алекс" - каза той, без да успее да измъкне друга дума, преди тя да изрази облекчението си.
"Слава Богу, Хоук" - каза тя. "Добре ли си?"
"Вече съм", каза той.
"Какво се случи? Наистина започвах да се притеснявам за теб."
"Почти нищо не се е получило досега. От това, че в каяка ми зейна голяма дупка, през това, че ме отвлече някаква руска мафия, до това, че Андрей Орловски ме принуди да свърша някаква мръсна работа за него..."
"Чакай, ти току-що видя Орловски?"
Хоук въздъхна. "Да. Накара ме да му занеса някакви наркотици, а после накара главорезите си да се опитат да ме убият."
"Очевидно не са успели."
"Да, в момента са в дъното на един каньон заедно с един от автомобилите им."
"Ранен ли си?"
"Не, само няколко драскотини и синини. На сутринта ще съм добре."
"Какво правиш сега?"
"Пътувам към Якутск, за да разбера най-накрая какво, по дяволите, се случва с Тайсън. А ти? Как върви животът във фермата? Джон Даниел?"
"Много по-добре ми е сега, когато знам, че си добре", каза тя. "Наистина се надявах, че ще можем да направим това заедно".
"Аз също. Нещата винаги вървят малко по-гладко, когато те имам на ухото си и ме водиш през всичко."
Тя се засмя. "Не съм сигурна, че това не беше неосъществима мечта, след като Джон Даниел тича наоколо".
"Толкова лошо, а?"
"Малкият ти липсва" - каза тя. "Но той живее на ръба, точно като баща си. Скача от леглата, катери се по върховете на книжните шкафове и прекрачва границите. Няма съмнение, че той е твоят син."
"Е, прегърни малкия човек от мое име. Ще ти дам актуална информация, когато мога. Проблемът е, че трябва да изхвърля този телефон, преди Орловски да го използва, за да ме проследи. Ще си взема записвачка, когато стигна до Якутск, и ще ти се обадя отново. Звучи добре?"
"Да, но моля те, направи това приоритет" - каза тя. "Хоук, ако нещо се случи с теб, аз просто не..."
"Знам, Алекс. Просто не забравяй, че правим това, за да може още едно дете да се събере с баща си".
"Не съм забравила", каза тя. "Но това не ме прави по-лесно."
"Нещо друго?" - попита той.
"Да, махай се оттам колкото можеш по-скоро", каза тя. "В Тихия океан се задават неприятности, големи неприятности."
"Северна Корея?"
"Да - и вече говорят за ядрена война."
Ястребът изохка. "Не това исках да чуя."
"Ти и целият свят."
"Липсваш ми", каза той. "Обичам те. Ще се видим скоро."
"Аз също те обичам. Бъди внимателен."
Ястребът прекъсна разговора, след което изхвърли телефона през прозореца и го хвърли в каньона под себе си. Ако Орловски можеше да проследи местоположението на телефона, може би щеше да си помисли, че Хоук е слязъл от скалата.
Когато Хоук включи радиото, бронята с извънредни новини прекъсна водещия. След това той продължи да чете репортаж за напрежението между Северна Корея и САЩ. Ястреб откри нотка на радост в гласа му, докато обясняваше оскъдните подробности, достъпни за обществеността.
След като изпусна поредица от нецензурни изрази, Хоук върна цялото си внимание към криволичещите пътища. Трябваше да бъде в Якутск още вчера.
Надяваше се само Тайсън да е там, когато пристигне в централния сибирски аванпост.
ГЛАВА 19
Вашингтон, окръг Колумбия
ВИКТОР ЕДЖЕЙФИЛД ПОТРЯ коляното си и изсумтя от болка. След като преди осем години получи тежка травма, скачайки от мост, всички часове физиотерапия не му бяха помогнали да се възстанови. Той си пое дъх през зъби, докато се отдръпваше от бюрото си в Държавния департамент на САЩ.
Когато беше принуден да напусне терена, той загуби страстта си към агенцията. Работата като анализатор на бюро беше мъчение, което ежедневно му напомняше, че не може да помага в операциите. Разочарован от тежкото си положение, той подава документите си за ранно пенсиониране. Неговият ръководител използва връзките си, за да осигури на Еджфийлд работа в Държавния департамент като служител по информацията. Но вместо работата да бъде това, от което се нуждае за психическото си здраве, той прибягва до други средства, за да вдигне адреналина си.
Първоначално залагането на спортни събития било мимолетно увлечение, но се превърнало в мания. И преди Еджфийлд да успее да спре, дългът му се превърнал в планина. Часовете, които прекарваше в анализиране на статистическите данни за всеки мач, създадоха пропаст между него и съпругата му Ребека. Тя беше бременна в петия месец, когато научи колко дълбоко е затънал в хазарта. Едва три месеца по-късно той ѝ каза, че е на четвърт милион в дупка с нелегален букмейкър, който обещаваше да ѝ причини колкото се може повече болка.
Алуминиевата бухалка, която мъж с прякор Секирата поставил върху коляното на Еджфийлд, влошила травмата му. Тя също така обтяга брака му до такава степен, че няколко месеца след раждането на Кори Ребека напуска Еджфийлд. Всъщност той не я обвиняваше за нощите, в които седеше сам вкъщи и пиеше по една пета уиски. Като се има предвид душевното му състояние, той не би искал да бъде женен и за себе си. Вместо да се омъжи за шпионин, една сутрин тя се събуди и научи, че е омъжена за дегенератски комарджия.