"Да, но малкият Джон Даниел сега е моят свят - и твоят също. Не можем да поемаме рисковете, които поемахме преди."
Хоук кимна. "Съгласен съм. И затова тестваме частната и корпоративната сигурност, вместо да спасяваме света."
"Но именно в това сме наистина добри" - каза тя. "Тези неща просто плащат сметките. И знам, че щом аз съм толкова раздвоена, значи и ти си."
"Джон Даниел е нашият свят в момента. Така че не съм сигурна дали бих нарекла това, което чувствам, конфликтност".
"Хоууук, не ме лъжи", каза Алекс. "Знаеш, че мога да разбера кога лъжеш."
Той изпусна мек смях през носа си. "Не можеш да видиш дали дясното ми око трепери или не. Освен това сме говорили за това и преди. Ще си изгубя ума, ако само се грижа за ранчото и не правя нищо друго".
"Знаеш, че и аз се чувствам по същия начин, но просто имам чувството, че дори да правиш това, ще ти се прииска да се върнеш на полето."
Ястребът се загледа в ясното небе, почти лишено от звезди заради ярката луна и светлинното замърсяване от Сан Франциско точно от другата страна на водата. Беше почти празно платно, за разлика от произведенията на изкуството, които всяка нощ се разстилат по небето на Монтана.
"Тези дни за мен свършиха" - каза той, опитвайки се да убеди себе си.
"Лъжеш се, Хоук. Треперещото ти око не е единственият признак, който имаш."
"Дори и да исках да се върна, не бих могъл", каза той. "Единственият човек, на когото имах доверие във Вашингтон, е пенсиониран, да не говорим, че никога не бих могъл да се върна в града, не и след като съм живял в Монтана."
"Съгласен съм", каза тя. "Това е идеалното място да живеем и да отгледаме Джон Даниел. Радвам се, че и двамата знаем това."
"Справихте се чудесно тази вечер. Ще се видим утре, скъпа", каза той, преди да окачи слушалката.
Хоук си пое още веднъж дълбоко дъх и погледна към небето.
Мразеше да лъже жена си.
ГЛАВА 2
Якутск, Русия
ЕДДИ ТАЙСЪН избърса кръвта от ъгълчето на устата си, докато се съвземаше, след като бе погълнал дясната ръка на грамаден руснак с прякор Борис Велики. Бетонният под беше студен и хлъзгав заради потта, която се плискаше на земята от двамата бойци. Обръщайки се с лице към Борис, Тайсън изправи челюстта си и се загледа в мъжа.
Руснакът имаше четири сантиметра и сто килограма повече от Тайсън, емигранта, който бързо свикваше с живота в централен Сибир. Само тази разлика вероятно щеше да е достатъчна, за да изглежда битката като несъвпадение. Но с ръст от метър и осемдесет и четири и 220 килограма мускули, Тайсън приличаше повече на побойник, отколкото на своя по-слабо сложен противник. Борис празнуваше победите си, като пресушаваше бъчви и потупваше постоянно растящия си корем, което също беше в ярък контраст с Тайсън, който предпочиташе да удари един шот водка, преди да излезе от ликуващата арена, където тълпата пиеше до ранни зори, за да отпразнува късмета си или да забрави глупостта си.
Тайсън се завъртя, за да се изправи срещу Борис, който направи жест с показалеца си към опонента си да се приближи. Ако тази кавга се беше състояла на улицата, Тайсън щеше да подходи по друг начин. Първо щеше да посегне към коленете, последвани от зловещ удар в гърлото. Но Петър Смирнов, организаторът на събитието, не искаше това. "Увеличете максимално болката на противника си, за да спечелите допълнителен бонус", беше казал Питър на двамата мъже преди двубоя. Петър не искаше бой - той искаше шоу. И ако Тайсън искаше тези допълнителни пари, той знаеше, че трябва да се съобрази с тях.
Тайсън се отдръпна, което предизвика освирквания от страна на публиката. В този момент един мъж от тълпата сложи двете си ръце на гърба на Тайсън и го избута към Борис. Тайсън използва инерцията и неочаквано се хвърли към Борис, който само за миг бе откъснал поглед от Тайсън, за да се потопи в обожанието на обожаващата го публика. Когато Борис успя да се съвземе, вече беше твърде късно.
Тайсън се измъкна в последния момент, като се плъзна ниско и точно вдясно от огромния руснак. Когато посегна да замахне към Тайсън, Борис се спъна и падна с лице върху бетона. Тайсън се изкатери на крака и нанесе три ритника, преди руснакът да успее да се изправи. Яростната вълна от ритници и удари прекрати мача преждевременно за вкуса на Питър. Но публиката сякаш нямаше нищо против, като скандираше името на Еди. Те не губеха време, преди да го вдигнат на раменете си и да го разходят из залата. Дори хората, които бяха заложили на губещия, сякаш се забавляваха да гледат как руснакът изтръпва от поражението.
Тайсън намигна на Борис, докато той се запъваше на крака.
"Мислиш, че това е смешно?" Борис попита на английски. "Знам къде живееш."