"Аз не го виждам - каза тя.
"Може да е под друго име - предположи Хоук. "Опитай да съпоставиш снимката с Тайсън".
Хоук чу как мъжът започна да проверява всяка врата и да го вика. "И го направете бързо. Скоро ще ме хванат."
Въз основа на това колко шумно се затваряха вратите, Хоук предположи, че мъжът е на три врати разстояние.
"Добре, разбрах", каза тя. "Новото му име е Димитри Соколова и вече не е в затвора".
"Тогава как, по дяволите, ще го намеря?" попита Ястреб.
"В този файл случайно има негов адрес - каза Мия. "Той е в специална група, наречена "Бойна нощ"."
Две врати по-надолу.
"Изпрати ми го - каза Хоук, а сърцето му беше в гърлото. "Трябва да тръгвам."
Той приключи разговора и след това изключи устройството от компютъра. След това изчака, докато чу, че следващата врата се отваря. Когато това се случи, Хоук спринтира по коридора близо до входа и извика за мъжа, когато той отново се появи от другата стая.
"Ето ви - каза Хоук, като успокои нервите си възможно най-бързо. "Отидох до тоалетната. Поставихте ли вещите на надзирателя във фургона?"
Мъжът се намръщи. "Търсих те навсякъде, но не те намерих никъде".
"Съжалявам. Моята грешка."
Той се завъртя на петите си и се върна във фургона. След по-малко от минута вече не беше на мястото. Той отново набра номера на Мия.
"Предполагам, че си успял да се измъкнеш", каза тя.
"И то невредим."
"Добре", каза тя. "Току-що ти изпратих адреса. Успех."
Хоук се върна в мотелската си стая, за да транспортира доставчика на половин миля разстояние, преди да го пристегне зад волана и да свали връзките му. Когато той излезе от автомобила, настоявайки да разбере защо са му направили това, Хоук вървеше енергично по тротоара и не погледна назад.
Трябваше да посети стар приятел.
ГЛАВА 21
Вашингтон, окръг Колумбия
ОТГОВОРЪТ НА ПРЕЗИДЕНТА НОРРИС на буквалния изстрел на Северна Корея по носа на U.S.S. Roosevelt беше бърз и суров. По настояване на генерал Милър, по нареждане на Норис, военноморските самолети се вдигнаха във въздуха, за да атакуват малък севернокорейски разрушител. За броени минути корабът потъна и оттогава напрежението ескалираше.
Докато Норис свикваше заседание на кабинета заедно с началник-щабовете в ситуационната зала, той се замисли дали да осъществи плана си. В такъв сериозен момент участието на шпионски кораб изглеждаше глупав ход. Но той не можеше да допусне някой да изнесе цялата вътрешна информация за работата на администрацията му, особено при наближаващите избори. Някой се опитваше не само да го отстрани политически, но и да подкопае авторитета му до края на мандата. Първото удряше по гордостта му, но второто щеше да навреди на американския народ, което Норис нямаше да пренебрегне.
След потъването на севернокорейския ескадрен миноносец в Тихия океан се разви противопоставяне между САЩ и войските на Ким Йонг-джъ. Не бяха произведени повече изстрели, но военните кораби на двете държави се бяха увеличили. Това развитие на събитията накара генерал Милър да се разпени, за да инициира повече действия.
"Господине, бих искал да започна с това, че според мен вършите отлична работа по ръководенето на нашата армия в тези несигурни времена" - каза Милър. "Вярвам, че отвръщането на удара беше правилното нещо, което трябваше да направите, и очевидно предизвикахте блъфа на Ким Йонг-джъ".
Норис размаха пръст на Милър. "Нека не бързаме да обявяваме нищо окончателно в този момент. Изминаха само малко повече от двайсет и четири часа, откакто започна всичко това. И подозирам, че нашите приятели в Северна Корея не са склонни да оставят това да бъде краят."
"Тяхната армия е къщичка от карти" - каза Милър. "Можем да ги унищожим още сега."
"Разбира се, че можем, но само защото можем, прави ли това нещо правилно?" Президентът се обърна към Барбара Уилър. "Какво мислите, госпожо секретар?"
"Мисля, че трябва да действаме внимателно, господин президент", каза тя. "Поглеждайки на това през призмата на дипломацията, виждам двама бойци в тежка категория, които са..."
"В тази битка има само един тежкоатлет - прекъсна я Милър. "Северна Корея прилича по-скоро на боец с муха, който се опитва да излезе на ринга с гигант."
Уилър погледна Милър. "Свършихте ли?"
Неловко мълчание изпълни стаята, преди тя да продължи.
"Виждам двама бойци в тежка категория, които и двамата са нанесли ударите, на които са се надявали, в първите секунди на рунда. Но по различни причини никой от тях не иска да премине в атака. За Северна Корея би било голям срам Ким Йон Джу да загуби от американските военни, а точно това ще се случи, ако той се впусне в бой с нас. За САЩ светът ще ни възприеме като насилник. Тъй като няма какво да спечелим чрез военна победа, предлагам да обмислим друг път".