"Ти-Бон все още е много по-добър прякор от Дмитрий."
Тайсън поклати глава на една страна. "Откъде знаеш, че това е моето име? Няма нищо, което да свързва самоличността ми с това име".
"Не бих сметнал една снимка за нищо - каза Хоук.
"Откъде..."
"Ти-Боун, мислиш ли, че просто съм си тръгнал от SEALs с цялото това обучение и съм си намерил работа на бюро в място като Топека, където обработват ипотеки?"
"Не, но аз..."
"Работих за правителството в едно или друго качество от около десет години доскоро".
"Значи сте тук сам?"
Хоук примигна. "В известен смисъл. Свързаха се с мен за ситуацията, в която се намирате, и ме попитаха дали бих искал да помогна."
Тайсън се отдръпна и се намръщи. "Моето положение? Какво е моето положение?"
"Ами до снощи всички мислехме, че си в затвора в Якутск".
"Гадняри" - каза Тайсън с ръмжене. "Не можеш да вярваш на руснаците, доколкото можеш да ги хвърлиш."
"Изненадан ли си, че сме си го помислили?"
"Смъртта ми беше фалшифицирана, отразена в новините и всичко останало" - каза Тайсън.
"Получихме сигнал, че си в затвора тук" - каза Хоук.
"Дойдохте да ме освободите?"
Хоук кимна.
"Дойдохте чак тук само заради мен?"
"Спомняш ли си онзи път, когато се гмуркахме в онази потънала машина край брега по време на обучението?"
"Разбира се", каза Тайсън. "Доколкото си спомням, ти заседна и имаше нужда от помощ, за да се освободиш. Затова ти помогнах."
По устните на Хоук се разля слаба усмивка.
"Какво?" Тайсън попита.
"Затънах и имах нужда от помощ? Това е доста кротък разказ."
"Не се е случило така?"
"Може би, ако просто споделяш фактологичен разказ, но в момента със сигурност не се чувствах така. Мислех, че ще умра. И ако не ме бяхте спасили онзи ден, не съм сигурен, че щях да съм жив, за да седя тук и да говоря с вас сега."
"Перспектива, предполагам - каза Тайсън. "Не си спомням да е било толкова тежко положение."
"Роден си с ледена вода във вените си - каза Хоук. "Трябваше да култивирам тази черта."
Тайсън скръсти ръце и се облегна назад на седалката си. "Е, съжалявам, че си почувствал, че трябва да прекосиш половината свят, за да ме спасиш, особено на това забравено от Бога място."
"Какво искаш да кажеш?"
"Чувствам се зле, че си рискувал живота си, за да дойдеш тук, за да ме вземеш, но аз няма да си тръгна".
Хоук се наведе напред и свъси вежди. "Искаш да останеш тук?"
"Хм" - каза Тайсън и потупа брадичката си с показалец. "Думата "искам" прави този въпрос толкова натоварен. По-скоро ми се налага да остана тук."
"Тук ли сте по задача?" Хоук попита.
"О, не - каза Тайсън и махна пренебрежително на Хоук. "Тук съм, защото искам да бъда. Всъщност аз сам потърсих руснаците и ФСБ".
"Но защо? Ти си патриот. В това няма никакъв смисъл."
"Няма никакъв смисъл за човек, който не знае какво се случва. Но ако знаеше какво се случва в действителност, щеше да разбереш."
"Искаш ли да ме просветиш?"
Тайсън се поколеба, несигурен колко трябва да разкрие, дори ако Хоук изглеждаше надежден съюзник. "Всъщност не е толкова просто."
"Притесняваш ли се да говориш свободно?" Хоук попита.
Тайсън огледа стаята. "Редовно сканирам за бъгове тук, но допреди няколко минути не мислех, че някой може да влезе в апартамента ми и да презаключи вратата, без да знам."
"Аз съм добре обучен агент", каза Хоук.
"По време на престоя си тук научих, че агентите на ФСБ също преминават през задълбочен процес на обучение. Но те никога не са прониквали в моята аналогова защитна система тук".
Ястреб се ухили. "Мъртви ключалки и подслушване? Вие сте високотехнологичен и го знаете."
"Виж, истината е, че за мен е по-опасно да се прибера у дома, отколкото да остана тук".
Очите на Хоук се втренчиха в тези на Тайсън. "От какво точно бягаш?"
"Оценявам, че дойде тук, Хоук. Наистина. Да оставиш семейството си и да прекосиш целия свят, за да изложиш собствения си живот на опасност, е невероятна саможертва. Но това не означава, че е била правилна."
"Защо не?" Хоук попита. "Помогни ми да разбера какво пропускам тук."
"Аз няма да се върна. Не и сега. Никога."
"Това не е отговор."
Тайсън си пое дълбоко дъх и издиша бавно. "Ако ти кажа, ти също ще бъдеш изложена на риск."
Хоук кимна. "Това е риск, който съм готов да поема."
"Но аз няма да прехвърля това бреме върху теб."
"Хайде, Ти-Боун. Изминах целия този път и оставих семейството си, за да те спася, за да те върна при сина ти." - каза Хоук и показа снимка на сина на Тайсън. "Аз имам син на същата възраст и нека кажа, че той има нужда от теб, ако е нещо като моето дете. Да се преструваш, че си мъртъв, докато градиш нов живот тук, не е най-доброто за него".
"Той все още е жив, нали?" Тайсън попита.