"Да, но на каква цена? Той се нуждае от теб."
"Той се нуждае от това да съм мъртъв. И аз ще остана там."
"Хайде, Ти-Боун", каза Хоук и му подаде скорошна снимка на сина на Тайсън. "Прилича ли това на малко момче, което може просто да премине през живота си с мисълта, че баща му е мъртъв?"
"Трябва да уважаваш решението ми" - каза Тайсън.
"Добре", каза Хоук. "Мога ли поне да изпия едно питие с теб, преди да си тръгна?"
"Защо не?" Тайсън каза. "Стигнал си дотук, така че това е най-малкото, което мога да направя."
Тайсън изпразни джобовете си върху крайната масичка, преди да стане и да се запъти към кухнята. Извади няколко чаши от шкафа и отвори чифт бири.
"Руската бира не е никак добра, но това е всичко, което мога да предложа в момента - каза Тайсън.
"Е, на мен вече ми писна от водката - каза Хоук.
"Няма да издържиш и седмица тук" - каза Тайсън, докато наливаше напитките им.
Минути по-късно той се отби във всекидневната и подаде едната чаша на Хоук.
"Наздраве, приятелю", каза Тайсън. "И късмет по пътя към дома."
* * *
Ястребът напусна апартамента на Тайсън с недоумение. Загадъчното извинение, заговорническият тон, желанието да се отърве от сина си - всичко това притесняваше Хоук. Въпреки че се опитваше да избегне враждебния тон, Хоук не беше успял. Но може би Тайсън имаше основание да се държи по този начин и наистина ставаше дума за нещо по-голямо. Въпреки това Хоук се чувстваше неспокоен.
Той вдигна телефона си и набра номера на Мия.
"Е, ако не е агент Хоук" - каза тя. "Бяхме се обзаложили, че сте бил изяден от мечка в дивата природа".
"Загубихте ли пари?" - попита той.
"Нито цент."
"Това е начинът" - каза Хоук. "Но не заради това се обадих днес."
"Имаш ли добри новини за мен?"
"Това е смесица от добри и лоши. Добрата е, че намерих Тайсън. Лошата е, че той отказа да дойде с мен."
"Каза ли защо?"
"Не. Но подхвърлих устройството, което д-р Зи ми даде, на дъното на крайната масичка в хола му. Това би трябвало да ти осигури поне достъп до телефона и компютъра му. Надявам се, че тогава ще можеш да изясниш нещата за нас."
"Ще видя какво мога да направя" - каза тя.
Хоук закачи слушалката, несигурен дали току-що не е рискувал живота си заради руски дезертьор.
ГЛАВА 23
Вашингтон, окръг Колумбия
ВИКТОР ЕДЖЕЙФЪЛД СНИМА електронното писмо, преди да го изпрати на контакта си. Дори докато гледаше как изображението изчезва от устройството му, Еджфийлд се разплака. Искаше да приключи. След като беше натрупал голям дълг от хазарт, искаше да направи всичко възможно, за да го премахне. И макар това да означаваше да предаде страната си, той не искаше да бъде предател завинаги.
По-късно същата вечер Еджфийлд почти не можа да повярва на съобщението, което се появи на екрана на компютъра му. То беше точно такъв материал, какъвто контактът му беше подчертал, че иска, зареден с вътрешна информация, която беше определена като приоритетна.
Президентът Норис беше готов да преговаря с нещо, което се равняваше на терористична заплаха, маскирана като нация.
Еджфийлд препрочете съобщението втори път, а след това и трети. В разгара на назряваща криза в Тихия океан Норис беше готов да отстъпи силната си позиция в опит да избегне всякакъв вид конфликт. И макар Еджфийлд да не беше експерт по международната политика за поддържане на мира, дори и той можеше да го види като губещ, независимо от това какво сочеха социологическите проучвания.
Но анкетата, приложена към имейла, говореше друго, тъй като се отнасяше до избирателите. И ако имаше нещо, което Еджфийлд беше научил по време на работата си в Държавния департамент на САЩ, то беше, че единственото нещо, което имаше значение за президентите, бяха обществените настроения. Когато народът искаше нещо, президентът беше повече от готов да му го даде, за да запази високия си рейтинг на одобрение.
Еджфийлд включи телевизора и превключи на новинарския канал, за да види какво още се е случило по света през деня. Ако не знаеше нищо повече, щеше да предположи, че имейлът, който е получил, е в епицентъра на земното кълбо.
Водещият на новините представи ситуацията в Тихия океан между САЩ и Северна Корея, като обясни как напрежението е ескалирало. След това насочи вниманието си към съобщението на кандидата за президент Джоузеф Паркър. Бившият сенатор от Охайо разказа как би се справил с потенциалния конфликт.
"Знам, че президентът Норис е по-склонен да стане агресивен в ситуация като тази със Северна Корея, но не и аз", каза Паркър. "Мисля, че ще е най-добре, ако се стремим към мирен договор. Япония е в най-добра позиция да посредничи за сключване на споразумение между САЩ и Северна Корея. Мисля, че нашите съюзници там биха могли да помогнат за създаването на ситуация, която да е изгодна за всички участници".