Теорията обаче зависеше от това какво означава "кодът".
Ястребът се присегна, когато чу приближаващи се стъпки. Той изчака, докато чу как Тайсън закопчава колана си, преди да разкрие присъствието си.
"Е, добре, добре", каза Хоук.
Тайсън изтръпна и се обърна, за да погледне Хоук. "Какво, по дяволите, правиш?"
"Подхлъзваш се, Ти-Бон. Можех да те убия по няколко различни начина, ако бях вражески шпионин".
"Остани долу", каза Тайсън. "Може да ме наблюдават точно сега".
"И като казваш те, имаш предвид ФСБ или руските военни?"
"Има ли значение? Всеки един от тях би ми забил куршум в главата, ако си помисли, че в колата с мен има американец."
"Ще остана скрит", каза Хоук. "Но аз отивам с теб."
"Ако искаш отново да се преструваме, че сме морски котки, докато аз карам до магазина за галон мляко и яйца, заповядай. Но имам чувството, че си мислиш, че това е нещо повече".
Хоук погледна към пътната чаша за кафе, която стоеше в поставката за чаши, а парата се носеше във въздуха.
"Да, тя е о-шестстотин" - каза Тайсън. "Едва съм се събудил."
"Това са глупости и ти го знаеш. По дяволите, Ти-Бон, усещам миризмата на измиващото средство за тяло, с което си се изцапал по време на сутрешния си душ".
Тайсън въздъхна и се облегна на облегалката за глава на седалката си. "Не можеш да дойдеш с мен, Хоук."
"Знам къде отиваш - каза Хоук, - но знаеш, че не можеш да дадеш този код на севернокорейците."
"Дори не знам за какво служи, а и не мисля, че трябва да правиш каквито и да било преценки за това. Освен това дойдохте тук, за да ме заведете у дома, но аз няма да отида. Така че твоята мисия приключи."
"Правило номер четиридесет и седем на шпионажа гласи: "Бъди опортюнист. Когато замислената от теб мисия се провали, възползвай се от ситуацията, ако има още информация, която може да бъде спечелена".
Тайсън изпука смях през носа си. "Какво правиш? Пишеш наръчник за шпиониране сега?"
"Може би пиша. Какво значение има това? Бях изпратен тук, за да те върна, но също така ми беше казано да науча каквото мога. И това, което научих, е адски страшно, като се има предвид какво се случва в света в момента. Наясно ли си изобщо, че Ким Йонг-джъ няма търпение да започне нещо със САЩ?"
"Да. Все още гледам новините."
"И не смятате ли, че е странно, че са ви подслушвали, за да предадете "код" на военноморско пристанище на брега на Северна Корея?"
Тайсън остана стоически настроен, като държеше погледа си вперен директно напред. Едва движеше устата си, когато говореше. "Обмислих възможността за това, което ме молят да направя."
"Искат от теб да направиш това? И ти го правиш доброволно?"
"Е, не е точно така."
"Тогава как се случи?"
Тайсън въздъхна. "Или се измъкни, или млъкни, защото имам да върша работа."
"Не можеш да направиш това, Ти-Бон. Наистина не искам да се налага да те наранявам."
Тайсън се ухили, хвърли колата на заден ход и се изтегли от пространството. Той потегли на празен ход за момент. "Нямаш никаква представа за това, което се случва. Но ако не искаш да те измъкнат и застрелят или по-лошо - да те затворят тук, в Якутск, предлагам да останеш долу."
Колата се залюля напред, гумите защракаха по хлъзгавата настилка на паркинга. Ястребът, който се беше спуснал обратно в скривалището си, удари рамото си във вратата на колата, когато Тайсън изкара колата на главния път.
"Наистина ли искаш да изминеш целия този път с мен?" Тайсън попита.
"Не съм се измъкнал, нали?"
"Нито пък си затворил."
"Никой тюлен не е останал назад, помниш ли?" Хоук каза.
"Е, мога да гарантирам, че ако се измъкнеш жив от Русия, няма да ме вземеш със себе си".
"Моля, помогни ми да разбера" - каза Хоук. "И не ме интересува дали това ще ме изложи на опасност. Ако има някой с толкова голяма власт, искам да знам за него, за да може да се обърне подобаващо внимание".
"Чакай" - каза Тайсън, преди да замълчи през следващите няколко минути. В крайна сметка той спря край пътя и каза на Хоук да се качи на пътническата седалка.
Хоук седна и смръщи вежди. "Сигурен ли си, че това е безопасно?"
"Буквално сме в средата на Сибир и в радиус от стотици километри няма никакви камери. Да не говорим, че това пътуване ще ни отнеме два дни. Ако ще ти разказвам всичко, трябва да си поне тук горе, за да ми правиш компания".
"Достатъчно справедливо - каза Хоук, преди да се измъкне от задната част и да влезе в предната.
След като Хоук беше закопчан, Тайсън се върна на пътя. Пое си дълбоко дъх, преди да започне.