Тайсън даде знак на мъжете да спрат. В тълпата настъпи затишие.
"Какво ми казахте?" Тайсън попита отново, като този път обгърна с ръка ухото си.
"Казах, че знам къде живееш" - повтори Борис, преди да се изплюе в посока на Тайсън.
"Добре" - каза Тайсън. "Предпочитам да се бием навън, където мога да те поваля за няколко секунди, вместо да правя шоу за хората."
Борис изръмжа и се нахвърли върху Тайсън. Американецът не помръдна.
"Ще ти купя едно питие", извика Тайсън над тълпата, която беше започнала да пее за победата му.
След няколко обиколки из залата Тайсън се свлече на земята. Той се запъти към бара и си поръча обичайния шот.
"Още една прекрасна битка" - каза барманът Иван. Изненадващото му владеене на английския език накара Тайсън да се запита дали този човек не е бил шпионин в САЩ в миналото.
"Спасибо" - каза Тайсън, преди да хвърли чашата обратно.
Насъбралите се около Тайсън пируващи се развеселиха, преди да се върнат към предишните си разговори. Той отиде до импровизираната съблекалня в задната част на склада, за да вземе спортната си чанта и палтото си. Точно вляво от вратата една забележителна млада жена, облечена в кожено палто, го погледна.
"Аника, колко пъти трябва да ти казвам "не"?" Тайсън каза.
Тя отвори палтото си, разкривайки рокля с пайети и дълбоко деколте. "Истинският въпрос - започна тя на своя отсечен английски, - е колко пъти ще откажеш това?".
Тайсън спря и сви рамене. "Толкова пъти, колкото поискате."
Той възобнови похода си към съблекалнята, което не ѝ попречи да се затича след него.
"Просто не разбирам", продължи тя. "Никой никога не ми се е съпротивлявал така, както ти."
"Вече ти казах, Аника, че за мен се говори."
"Вие, американците, и вашата вярност."
Тайсън се ухили и поклати глава. "Как каза това с открито лице?"
"Не е вярно, нали?"
"Едва ли - каза Тайсън. "Американците са добродетелни в много отношения, но когато става дума за изкушение като това, не сме известни с това, че оказваме голяма съпротива."
Аника се облегна на стената и отново разтвори палтото си. "И какво ме прави толкова нежелана за вас?"
"Имам съпруга", каза Тайсън. "Много я обичам."
Аника бавно огледа стаята. "Но тя не е тук."
"Възможността никога не е оправдание да нарушиш обета си".
"А кога тя ще се присъедини към вас насред Сибир?"
"Никога", каза Тайсън.
"И никога не очакваш да заминеш?"
"Не."
Долната устна на Аника се издаде, а лицето ѝ се свлече. "Просто ми кажи, че ме смяташ за грозна, за да те оставя на мира".
"Ако искаш да те излъжа, ще го направя", каза Тайсън, докато навличаше палтото си.
"Просто го кажи, за да мога да си тръгна на спокойствие."
Тайсън беше повече от готов Аника да си тръгне, но се държеше твърдо. "Не казвам неща, които не са верни."
Като се облегна на стената, тя се свлече на пода, преди да се превърне в бълнуваща каша. "Иска ми се да ме мразиш."
"Лека нощ, Аника" - каза Тайсън, докато я оставяше в сълзи.
Той измина половината път по задния коридор, преди трима мъже да се изправят на пътя на Тайсън.
Извивайки тялото си, за да може да проникне в раменете на двамата мъже, Тайсън установи, че никой от тях не се интересува от движението.
"Трябва да поговорим, господин Тайсън - каза единият от мъжете.
"Съжалявам, но малко бързам да се прибера у дома".
Тайсън отново се опита да премине през бариерата, която бяха образували. Той направи крачка назад и се опита да ги заобиколи отвън. Но те се преместиха, като запазиха внушителното си присъствие. През повечето време той си пробиваше път, но осъзна, че тези мъже няма да стигнат доникъде - а те знаеха къде живее.
"Няма да отидеш никъде, докато не си поговорим с теб - каза един от мъжете.
Друг мъж бутна близката врата и ги въведе в една стая. Тесният офис беше отрупан с няколко счупени бюра и столове, които вече не можеха да се спасят. Дървеният рафт с книги до далечната стена беше почти гол, с изключение на няколко екземпляра от "Основи на ленинизма" на Йосиф Сталин. Една от флуоресцентните лампи в задния ъгъл периодично примигваше.
"Седнете - каза един от мъжете и кимна към обърнатата на пода кофа.
Той дръпна назад ъгъла на палтото си и разкри пистолет в кобура. Тайсън разбра, че това е международният сигнал за "дори не си помисляй да възразяваш, освен ако не искаш да умреш". Той седна и погледна към мъжете, които сега бяха разпръснати с гръб към стената.
"Това беше доста добро представление, което изнесохте тази вечер" - каза мустакатият мъж, докато прокарваше пръсти през косата си. "Биеш се доста добре за мъртвец."
"Жив или мъртъв, винаги съм се биел така", каза Тайсън и сви рамене. "А сега какво означава това? Не предполагам, че това е някакъв странен ритуал на ФСБ."