Морган прокле дъха си, осъзнавайки какво означава смъртта на Еджфийлд. По всяка вероятност бяха изгубили възможността да разберат за кого е работил той. Ако някой беше нахлул в дома му и го беше убил, инсценирайки сцената така, че да изглежда като самоубийство, нямаше да остане и капка електроника. Някой професионалист би изтрил цялата електроника и местните правоприлагащи органи не биха разбрали за това. Не че Морган искаше те да се задълбочат в случая. Ако се наложи да води битки за юрисдикция, това само щеше да създаде бъркотия.
В кратката статия във "Вашингтон пост" се разказваше, че Еджфийлд е бил държавен служител през целия си живот, работил е в ЦРУ, преди да прекара втората част от кариерата си в Държавния департамент на САЩ. Беше кратка и сладка, със сигурност нямаше да привлече неоправдано внимание. Но определено изпращаше послание до онези, които знаеха какво се случва. Опитът на президента да използва Еджфийлд, за да установи кой е събирал цялата тази информация от него, се беше провалил с гръм и трясък. Вместо да разпитат Еджфийлд и да се опитат поне да го накарат да говори, те нямаха на какво да се опрат.
Морган се обади на Малъри в АНС, за да разбере нещо друго за смъртта на Еджфийлд.
"Току-що видях" - каза Морган.
"Да, това е съкрушителен удар върху разследването" - каза Малъри. "Президентът използва заседанието на кабинета, за да се увери, че информацията в телеграмата, която е попаднала на бюрото на Еджфийлд, ще бъде проверена от всички присъстващи. Но сега нищо от това няма значение, защото е съвсем очевидно, че който и да е управлявал Еджфийлд, е разбрал, че той или е пешка, или ги играе. Така или иначе, те са искали да му сложат край".
"Виждали ли сте снимки от мястото на инцидента?"
"Получихме няколко тази сутрин - каза Малъри. "Обикновена любезност, тъй като Еджфийлд е работил известно време в разузнавателната общност, преди да премине в Държавния департамент".
"И?"
"Много професионална работа. Точно така щях да инсценирам къщата, ако исках да продам идеята, че някой се е самоубил, вместо да бъде убит."
"И така, къде отивате оттук нататък?"
"В момента не съм сигурен. Ще претърсим офиса и дома му и ще видим дали ще намерим нещо, което да го свърже с контакта му, но не се надявам."
"Разбираемо е", каза Морган. "Мисля, че е съвсем ясно, че някой не е искал Еджфийлд да говори".
"Или пък ние да можем да проследим каквото и да било до тях, което ме прави още по-любопитен".
"Винаги започвам с въпроса кой би имал най-голяма полза от оповестяването на информацията. И не мога да не си помисля, че това е някой, който е свързан с кампанията на Джоузеф Паркър".
"Ние с теб мислим много еднакво", каза Малъри.
"Е, уведомете ни, ако можем да ви бъдем полезни", каза Морган, преди да приключи разговора.
Морган се взираше през прозореца, дълбоко замислен за всеки друг начин, по който биха могли да направят връзка между Еджфийлд и неговите куриери. Но докато загадката я озадачаваше, тя имаше по-належащи въпроси, като се започне от това какво е намислил Хоук, като е помагал на Тайсън в руска операция.
Без значение каква е причината за това, Хоук не ѝ харесваше нито за миг.
ГЛАВА 26
Централен Сибир
ВТОРИЯТ ТРЪГ отзад едва не събори Хоук и Тайсън напълно от пътя. Хоук се държеше здраво за дръжката над прозореца, докато Тайсън се справяше с волана възможно най-добре при тези обстоятелства. Ледените участъци по пътя създаваха трудни условия, които караха колата да се върти. Но въпреки че автомобилът погълна няколко съкрушителни удара в бронята, Тайсън запази контрол.
Третият удар обаче ги накара да се завъртят.
Хоук се опита да фокусира погледа си върху обекти извън автомобила, за да не се замая. В този момент се чудеше дали изобщо ще спрат. Планини, път, безплодни равнини, път, планини, безплодни равнини. Цикълът сякаш се повтаряше безкрайно.
Всъщност въртенето вероятно продължаваше не повече от петнайсет секунди, но това беше много повече време, отколкото Хоук обичаше да предава командването на каквото и да било в живота си.
По време на целия епизод Тайсън изпусна нещо, което се равняваше на протяжна експлицитна фраза. Когато колата най-сетне спря, и двамата мъже издишаха, преди да огледат хоризонта. Другата кола не беше никъде пред тях.