Хоук погледна през рамо, за да види как колата се рее към тях.
"Трябва да се движите - каза той.
Тайсън натисна педала на газта, но колелата се мъчеха да се задържат върху хлъзгавата повърхност. И когато това стана, вече беше твърде късно.
Другият автомобил се вряза в задната им част, в резултат на което те се преобърнаха жестоко. Хоук преброи четири преобръщания, преди колата да се приземи изправена, но на около двайсет метра от пътя. Хоук разкопча коланите, когато чу, че другият двигател се развърта.
"Идват да ни довършат" - каза Хоук. "Трябва да се измъкнем оттук."
Тайсън грабна малкия пакет от задната седалка, преди да се изниже навън. Точно когато двамата мъже се измъкнаха от колата, джипът проби автомобила на Тайсън, като дебелата решетка направи колата неизползваема.
Хоук и Тайсън се стрелнаха през пътното платно, прикривайки се зад снежната банка, която вървеше успоредно на магистралата. Джипът се върна бавно назад, преди да се отбие встрани. От него излязоха двама мъже, и двамата с оръжия. Единият се втурна да огледа щетите, а другият сканираше хоризонта за Хоук и Тайсън.
"Не мисля, че ни вижда - каза Хоук, като се скри зад снега.
"Ако го вижда, значи блъфира невероятно добре - каза Тайсън. "Значи имаш план?"
"Обичам да е прост", каза Хоук.
"Да го чуем."
"Убиваме тези двама главорези, вземаме им колата и приключваме мисията."
"Това е моят план", каза Тайсън.
"Хайде да го направим."
Хоук надникна обратно над брега. Внезапното му движение сигурно е привлякло вниманието на един от мъжете, който произвел няколко изстрела, преди Хоук да се прикрие.
"Толкова за елемента на изненадата" - каза Тайсън.
"Още не съм се съгласил с това - каза Хоук.
"Имаш ли начин да ни направиш невидими?"
Ястребът се усмихна. "Не съвсем, но това, което съм намислил, е близо до него."
Тогава Хоук предложи да се движат в противоположни посоки, докато се крият зад снежната преспа, като се разделят, за да затруднят мъжете.
"Това ми харесва", каза Тайсън. "А когато се съберем отново, обещаваш да ми кажеш кои са тези момчета?"
"Разбира се", каза Хоук. "И това не е тайна, която искам да запазя от теб."
"Е, предполагам, че е по-добре и двамата да оцелеем, нали?"
"Не бих го направил по друг начин", каза Хоук.
Двамата се стрелнаха покрай снежната преспа, като Хоук се движеше на юг, а Тайсън - на север. След като ги разделиха поне шестдесет метра, Хоук се настани на едно място и реши да потърси мъжете. При първото си сканиране на района не видя никого.
Къде са отишли?
Без никаква от екипировката си Хоук летеше на сляпо. Нямаше Алекс, който да му разкаже за ситуацията. Никакви комуникации, за да обсъди дори с Тайсън най-добрия план за действие. Победата в тази престрелка се свеждаше до инстинктите.
Вятърът брулеше долината, обсипвайки Хоук с ледени гранули. Снегът, паднал в началото на сезона, отдавна беше замръзнал, а майката природа превръщаше всяка люспа в твърд предмет. Заедно те бяха като хиляди малки ножове върху лицето на Хоук.
Прикривайки се под снежната преспа, за да си отдъхне, Ястреб се замисли къде може да са хората на Орловски. А местата бяха ограничени - в колата, зад колата, скрити зад другия снежен насип или с лице надолу в снега, където кървяха.
Последният вариант беше само пожелателен за Хоук. Той нямаше никакво усещане, че е ударил някой от мъжете. И макар че това не беше напълно изключено, той обикновено знаеше кога е убил или ранил нападател.
Въпреки това Хоук не искаше да остави битката да дойде при него. Той чу как по магистралата в неговата посока бръмчи кола и реши да я използва като прикритие, за да се премести до другия снежен насип. Съществуваше възможност да боксират с хората на Орловски, като Тайсън е от едната страна, а Хоук - от другата. Стига Тайсън да остане на място, това беше вариант. Но Хоук първо трябваше да намери мъжете и да ги изведе на пътя. А в момента това се оказваше трудна задача.
Ястреб се присегна ниско, преди да падне на ръце и колене, пълзейки по земята. Само след няколко секунди студът от снега изтръпна по предмишниците и лактите на Хоук. Тогава той забеляза някакво движение пред себе си.
Единият от другите мъже изръмжа нещо на руски, след което се стрелна около гърба на едно изгнило дърво, което се беше преобърнало, а падналите му клони служеха за заслон на двамата мъже. Ястребът замръзна и се отдръпна назад, напълно наясно, че ако продължи да се движи, ще бъде мъртъв за няколко секунди, щом го забележат. Щеше да бъде безпомощен, напълно изложен на риск.
Ястреб се скри зад някакъв храсталак и се опита да се огледа по-добре. Единият от мъжете говореше по мобилния си телефон и крещеше на човека на линията.