Ако се задържиш неподвижно за минута...
Ястреб стабилизира оръжието си и се прицели. Произведе два бързи изстрела, като прекъсна телефонния разговор. Мъжът изчезна от полезрението на Хоук. Виковете също спряха, заменени от мъчителни стонове.
Минутите минаваха, а Хоук ставаше все по-неспокоен. Не беше чул Тайсън да стреля, но не беше видял и друг от хората на Орловски. Вятърът продължаваше да брули Хоук и го караше отчаяно да се измъкне от студа и да намери подслон. Колкото и опасности да го дебнеха долу в снежната преспа, той пак щеше да замръзне до смърт, ако нямаше място, което да го предпазва от студа и вятъра. Пръстите на краката му бяха изтръпнали, ръцете му така и не се стоплиха след пълзенето през снега.
При положение че единият човек несъмнено беше пострадал, Хоук осъзна, че най-големите му шансове за оцеляване са да се събере отново с Тайсън. Миг по-късно друг порив на вятъра удари Хоук в лицето. И той прие това като знак да се хвърли. Той се стрелна през пътя и прескочи снежната преспа от другата страна. Без да губи време, той се втурна към мястото, където се беше разделил с Тайсън.
"Ти-Бон", обади се Хоук, "колко ти е?"
Нищо.
Вятърът виеше, намалявайки всякакви опити да се свърже с Тайсън.
Хоук се беше примирил с реалността на положението си. Трябваше да установи визуален контакт с Тайсън, което също ставаше все по-трудно с всяка секунда. Вятърът носеше разпилян сняг, който увеличаваше преспите от двете страни на пътя. За да се влошат още повече нещата, тъмното небе над него се отвори и изсипа още прах, който се завихри по пътя си към земята. Видимостта се сви до не повече от трийсет метра.
На фона на всички променящи се условия и неизвестни променливи Хоук беше озадачен от факта, че хората на Орловски не бяха потеглили. Хоук и Тайсън бяха почти като мъртви без работещо превозно средство насред сибирска зимна буря. Но колата просто си седеше там, а аварийните светлини мигаха.
Той се запъти към мястото, където беше оставил Тайсън, като продължаваше да го вика.
Мина около минута, преди да го открие, с посинели устни и заслепени очи.
"Ти-Бон - каза Хоук, разтърсвайки приятеля си, - чуваш ли ме?"
Тайсън кимна почти незабележимо. "Имам го."
"Ти уби един от мъжете?"
"Мисля, че е така", промълви Тайсън. "Прострелях го в гърдите и го гледах как се клатушка по пътя."
"Добре, мисля, че имах пряко попадение в другия човек" - каза Хоук, като хвана Тайсън за раменете. "Трябва да се измъкнем оттук сега."
Тайсън се съгласи и направи жест на Хоук да го поведе. Той държеше оръжието си насочено пред себе си, докато се придвижваха по пътното платно към колата.
И двамата мъже обаче паднаха на земята, когато по време на затишие в бурята въздухът бе пронизан от изстрел. Ястребът сканира крайпътното пространство и забеляза тъмна фигура, която тичаше към тях. Без да има време да предупреди Тайсън за случващото се, Хоук се претърколи и произведе три изстрела. Два от тях намериха целта си, уцелвайки мъжа в гърдите. Той се сгромоляса на земята.
Хоук се втурна към него и отхвърли оръжието му. Мъжът задиша въздух за няколко секунди, преди да падне безсилен. Тайсън се приближи, за да помогне на Хоук да завлече тялото зад снежната преспа. Нямаше време и нужда да погребва тялото. То щеше да бъде покрито с лед и сняг още шест-осем седмици, преди някой да го намери.
Ястреб измъкна ключовете за джипа от джоба на палтото на мъжа, преди да се обърне към автомобила.
"Време е да се махаме оттук - каза Хоук.
"Разбирам" - промълви Тайсън.
Когато стигнаха до джипа, откриха, че на задната седалка лежи мъж, който се опитваше да окаже натиск върху рана в средата на тялото си. Хоук насочи оръжието си към мъжа, който молеше Хоук да го застреля.
"Моля те, имай милост" - каза мъжът. "Не искам да умра така в агония. Избавете ме от страданието ми."
"Ще изпълня и последната ви молба", каза Хоук и помогна на мъжа да излезе от колата. "Щеше да го получиш, независимо дали си го поискал, или не".
"Но преди това - каза мъжът, като вдигна една ръка, - трябва да ти кажа нещо".
Ястребът погледна внимателно мъжа. "Побързай."
"Господин Орловски просто искаше да му предам едно съобщение" - каза той, а устните му трепереха.
"И какво беше то?"
"Знае къде живееш. И каза, че имаш много сладък син и че е жалко какво ще му се случи".
Мъжът се усмихна, а окървавените му зъби се показаха.
Хоук се поколеба. "Изглеждаш така, сякаш ти е доставило твърде голямо удоволствие да ми кажеш това. Може би дори не бива да хабя куршум за теб".
"Не, моля..."
Ястреб произведе изстрел, като улучи мъжа между очите. Той падна с лице напред в снега. "Дори не исках да се откажа от думата си."