Хоук и Тайсън се запътиха към колата. Тайсън натисна бутона за запалване и двигателят лесно оживя въпреки температурата, която бе паднала доста под нулата след началото на бурята.
"Имаш ли всичко?" Хоук попита.
Тайсън потупа гърдите си, а пакетът се размърда. "Всичко е тук."
Когато Тайсън се отпусна на пътя по посока на координатите, Хоук посегна към телефона на приятеля си.
"Какво правиш?" Тайсън попита.
"Трябва да предупредя Алекс. Чул си какво каза онзи човек."
"Не, не, не. Не можеш да използваш този телефон. Руснаците подслушват. Ако те чуят, че говориш с жена си по моя телефон, ще разберат, че сме заедно - и няма причина да вярвам, че просто ще ти се доверят."
"Хайде, Ти-Боун. Алекс няма никакъв шанс, ако не знае, че те идват".
Тайсън поклати глава и въздъхна, като изчака един такт, преди да отговори. "Предупредих те да не се замесваш. А и ние преминахме точката, от която няма връщане, преди около петстотин километра".
"Върнете се назад. Може би ще успеем да измъкнем един от телефоните от хората на Орловски".
"Нямаме време" - каза Тайсън - "Вече имахме достатъчно забавяния. Ако не се появя, ще заподозрат, че нещо се е случило. А когато най-накрая се появя, няма да ми се доверят".
"Кой? Руснаците или севернокорейците?"
Тайсън сви рамене, като се напрягаше да види пътя пред себе си. "Има ли изобщо значение?"
Хоук прехапа устни и изрече малка молитва под носа си. Алекс се нуждаеше от божествена намеса, ако двамата с Джон Даниел щяха да оцелеят при нападението на някой от наемните главорези на Орловски.
ГЛАВА 27
Вашингтон, окръг Колумбия
ПРЕЗИДЕНТЪТ НОРРИС НАПЪЛНИ устата си с антиацидно хапче и след това отпи голяма глътка вода. Кабинетът се е събрал в ситуационната зала, за да се справи с нарастващото безпокойство, идващо от Северна Корея. И той знаеше, че това ще бъде спорна дискусия, в която ястреби и гълъби ще очертаят границите и ще се вкопчат. В крайна сметка той щеше да трябва да вземе окончателното решение, което щеше да има големи последици както за бъдещето на страната, така и за собствените му политически стремежи.
Норис сканира документа, който един от помощниците му му бе плъзнал във връзка с настоящия конфликт. Той замени онзи, който беше прочел от ръководителя на кампанията си и който показваше, че Норис се насочва към лесно преизбиране. Популярността му се беше повишила до нивото на Роналд Рейгън, което почти му гарантираше подобна почетна позиция в американската история. Но предварителните проучвания показваха, че влизането в конфликт със Северна Корея би застрашило този гладък път към преизбирането.
След като срещата започна, министърът на отбраната обясни, че изтребителите на военноморските сили, които бяха задействани, за да покажат на Северна Корея, че американските военни приемат заплахите ѝ сериозно, са изпълнили предназначението си. В продължение на двадесет и четири часа след първоначалната разправия Ким Йонг-джъ беше мълчал. Не беше пускал пропагандни видеоклипове и не се беше удрял в гърдите в социалните мрежи. Но през последните два часа нещата бързо се бяха променили.
Няколко севернокорейски ядрени подводници бяха преместени в пристанището в Сонбонг, което разтревожи Пентагона - и Норис също.
"Защо изобщо сме тук, сър?" попита генерал Милър. "Мисля, че за всички нас на масата е очевидно, че трябва да изпратим още едно послание, като този път още по-ясно заявим, че няма да толерираме тази глупост от страна на Ким Йон Джу."
Министър Уилър наклони глава на една страна и се намръщи. "Не е очевидно за всички на масата."
Норис затвори очи и му се искаше да е някъде другаде, а не в ситуационната зала, където посредничи в спора между главния си дипломат и жадния за война заместник-председател на Обединения комитет на началник-щабовете.
"Можем ли да не го правим днес?" Норис удари с ръце по масата. "Мисля, че всички трябва да се държим като възрастни, каквито сме. Ако не можем да проведем интелигентна дискусия за плюсовете и минусите на започването на атака срещу Северна Корея, за да спрем тази глупост, се чудя какво правим и тук."
"Господине, прочетохте ли предложението ми?" Уилър попита. "Мисля, че то очертава някои важни идеи, по които можем да действаме, за да потушим тази заплаха".
"Прочетох го - започна Милър, - и не мисля, че..."
Норис вдигна ръка. "Това е достатъчно, генерале. Всички знаем как се чувствате. И всички знаем как се чувства министър Уилър. Това, което искам да знам, е как се чувстват останалите - и дали смятате, че тези чувства съответстват на сериозността на ситуацията, пред която сме изправени. Говорим за възможността за конфликт, който ще изисква големи жертви от страна на американския народ, включително и човешки жертви. Това ли е нещо, което хората са готови да подкрепят, за да унищожат Ким Йонг-джъ и неговия режим? Ще си заслужава ли да се помогне за идването на власт на някой, който наистина може да направи нещо, за да изведе тази нация от крайната бедност и тоталитарното управление?"