"Това не е наша работа, сър", каза адмирал Брент Гастон. "Ние разпространяваме демокрацията, като я моделираме, а не като я налагаме на други нации."
"Съгласен съм", каза Норис. "Но това в крайна сметка не променя ситуацията, пред която сме изправени тук. Не ангажираме Северна Корея, за да помогнем за установяването на демократично правителство, но със сигурност не трябва да пренебрегваме възможността да го направим чрез конфликт."
"Това ли искате да бъде вашето наследство, сър?" Милър попита. "Защото мисля, че това би било чудесно."
"Още по-добро би било да донесете мир чрез преговори" - намеси се Уилър.
"Добре, стига толкова - каза Норис. "Виждам, че това не води до никъде. Позволете ми да обмисля това, преди да обявя решението си пред този кабинет. И ако имате някакви "Аве", кажете ги сега, защото се нуждаем от цялата помощ, която можем да получим."
Норис не помръдна, докато стаята се изпразваше. Той разтвори документите пред тях, а очите му прескачаха от един на друг, докато обмисляше следващия си ход. Мирното разрешаване на проблема беше идеално, но и малко вероятно, като се има предвид склонността на Ким Йон Джу да напуска внезапно срещите на върха, след като всички са вярвали, че е постигнат значителен напредък.
Колкото повече Норис се вглеждаше в данните от анкетите, толкова повече бе склонен да не се ангажира със севернокорейците. Но дали това решение щеше да се основава на желанието му да постигне мир с други средства или на амбициите му за Белия дом? Той не можеше да бъде сигурен - и неспособността му да направи разликата го изяждаше.
* * *
ДВА ЧАСА СЛЕД срещата никой от Обединения комитет на началник-щабовете не беше чул нищо от президента. А по-дългото чакане поставяше САЩ в отбранителна позиция вместо в нападателна.
А адмирал Брент Гастон не се интересуваше от чакане.
Той вдигна телефона и се обади на капитана, отговарящ за американския кораб "Роналд Рейгън", който патрулираше в Тихия океан заедно с американския кораб "Рузвелт".
"Време е - каза Гастон. "Преминете към първа фаза."
ГЛАВА 28
Хасан, Русия
Ястребът погледна Тайсън, когато той се отби от пътя на по-малко от два километра от границата със Северна Корея. Точно пред тях знак ги уведомяваше, че наближават Мост Дружби, или Моста на дружбата, който се простираше над река Тумен, разделяща Северна Корея и Русия.
"Трябва да се уверя, че съм си оправил всички документи" - каза Тайсън.
"Сигурен ли си, че трябва да го направиш?" Хоук попита.
"Ако не го направя, те просто ще изпратят някой друг, който ще го направи".
"Но помисли за това, Ти-Бон. Ти наистина не знаеш какво има там вътре, но мога да ти кажа, че барабаните на войната създават доста силен ритъм тези дни. И ако руснаците се опитват да започнат война чрез посредник, давайки на севернокорейците ядрени оръжия, не можеш да гарантираш, че ще опазиш семейството си, като правиш това, което правиш."
"Какво трябва да правя? Нямам никакви възможности."
"Работете с мен тук. Може би ще успеем да влезем там и да саботираме тази мисия както за севернокорейците, така и за руснаците".
"Това е самоубийствена мисия и ти го знаеш. И имам чувството, че онези пориви, които си имал да се втурнеш в опасност, са отшумели, откакто си се оженил и имаш дете, нали?"
Хоук въздъхна. "Тези дни имам повече хора, за които да мисля, отколкото само за себе си. Но крайната цел на тази работа е да помагам на другите, а не да задоволявам неутолимото си желание да получа поредната доза адреналин. Докато гледам на нещата в перспектива, винаги ще постъпвам правилно."
"Тогава може би можеш да ми помогнеш тук - каза Тайсън, - защото не знам какво да правя. Ако се прибера вкъщи, ще ме намерят и или ще ме убият, или ще навредят на семейството ми. Ако не го направя, руснаците ще ме убият и пак ще помогнат на севернокорейците да започнат ядрена война".
"Все още имаме шанс да направим нещо, ако желаете", каза Хоук. "Просто трябва да разбереш, че шансовете ще са много малки".
Тайсън се ухили. "Ти никога не си бил от тези, които се интересуват от шансовете."
"И виж докъде ме доведе това? Седя на границата на Русия и Северна Корея без план за измъкване и без начин да предупредя семейството си, че на вратата дебне опасност."