"Ако се опитваш да ме убедиш да се присъединя към теб на някоя от твоите проклети мисии за глупаци, не успяваш."
"Трябваше да опитам" - каза Хоук.
"Слушай, не знам как ще се развие това" - каза Тайсън. "Според задачата ми трябва да занеса този пакет до севернокорейското военно пристанище в Сонбонг, което е на още половин час път оттук."
"Наистина ли мислиш, че ще те пуснат, когато аз се возя на коня?"
Тайсън поклати глава. "Няма никакъв шанс в ада. Но те знаят, че идвам, така че защо не се скриеш отзад и ще се надяваме всичко да се получи. Щом стигнем до Сонбонг, ти ще направиш това, което смяташ, че трябва да се направи, ако се появи възможност".
"Мога да живея с това" - каза Хоук.
"А ако не успееш да намериш начин да се измъкнеш оттук, ще ме придружиш обратно до Якутск".
"Това определено няма да се случи, независимо от всичко."
Тайсън сви рамене. "Не е толкова лошо."
"Лицето ти изглежда така, сякаш е било пренареждано няколко пъти, откакто си тук. И съм почти сигурен, че носът ти все още е счупен".
Хоук посегна към носа на Тайсън и едва успя да го докосне, преди да изохка.
"Добре, добре - каза Тайсън и замахна към ръката на Хоук. "Ти се изказа. Има милион други места, на които бих предпочел да живея, отколкото в средата на Сибир, разбира се? Доволен ли си?"
"Ти-Бон, ще бъда щастлив само когато се върнеш при Шейла и децата си."
"Тогава може би никога няма да си щастлив. Но просто се погрижи за тях заради мен, нали?"
Хоук се намръщи. "Започваш да звучиш така, сякаш не мислиш, че ще оцелееш".
"Намираме се дълбоко във вражеска територия, а тези хора са безмилостни. Ако мислиш, че ще успееш да се измъкнеш оттук, предлагам ти да намалиш очакванията си".
"Сблъсквал съм се и с по-лоши шансове. И винаги мисля, че чашата е наполовина пълна."
"Ако искаш да вярваш, че в чашата е останала дори капка, предлагам ти да се качиш отзад и да издърпаш това одеяло върху себе си."
"Приемам" - каза Хоук и последва предложението на Тайсън.
* * *
Ястреб остана неподвижен, докато Тайсън спря на севернокорейския контролно-пропускателен пункт. Макар че Хоук се опасяваше, че ще има щателно претърсване на автомобила, опасенията му бяха разсеяни от краткия разговор между Тайсън и охранителя. Минаха не повече от тридесет секунди - макар че на Хоук му се сториха по-дълги - преди на Тайсън да бъде разрешено да влезе в страната.
След няколко минути Хоук, който все още се криеше в скривалището си, проговори. "Руският ти акцент е много убедителен, особено когато го използваш, за да говориш на корейски."
"Бил съм на няколко мисии тук - каза Тайсън. "Това е необходимо умение, ако искаш да живееш тук".
"Е, аз съм впечатлен."
"Не се впечатлявай. Все още не сме излезли от страната, а аз съм установил, че да излезеш от Северна Корея е по-голямо предизвикателство, отколкото да влезеш."
Половинчасовото пътуване до Сонбонг мина бързо, докато Хоук и Тайсън си спомняха за времето на обучение, както и за това как ги е променило това, че са станали бащи.
"Знаехте ли, че да бъдеш баща ще е толкова трудно?" Хоук попита.
"Трудно?" Тайсън попита. "С едно дете?"
"Ти не познаваш Джон Даниел."
"Е, ако е нещо като стария си мъж, мога да видя, че ще е предизвикателство. Моите момчета са диви, но това е нищо в сравнение с това да имаш дъщеря. Жените плачат за всичко."
Хоук се засмя. "Спомням си, че плачът на жените беше твоят криптонит. Само една сълза да се появи и щеше да издадеш отбранителни тайни на Китай".
"Това е малко пресилено, но е точна оценка на пренебрежението ми към сълзите".
"Ето как Шийла те накара да се ожениш за нея, нали? Няколко сълзи един ден, когато се опита да скъсаш с нея, а после тичаш и купуваш пръстен."
"Също невярно, но правдоподобно."
Двамата мъже се засмяха от сърце.
"Но колкото и да са емоционални Шийла и Сам, аз все още ги обичам до полуда" - каза Тайсън. "Надявам се, че ще дойде време, когато ще мога да се върна благополучно у дома и ще мога да гледам как Сам расте. Наистина искам само да я заведа до олтара."
"Брак?" Хоук каза. "Ти вече мислиш за това, че дъщеря ти ще се омъжи? Саманта е само на колко? Четиринадесет?"
"Да, тя е тийнейджърка и това време минава бързо", каза Тайсън. "А когато живееш в средата на нищото и ти липсва семейството ти, ще мислиш за всичко, ако е свързано със семейството ти, за всичко, за да останеш здрав - дори и да те боли за това."
Тонът на Тайсън стана по-мрачен, докато забавяше движението на джипа.
"Добре, наближаваме точката на сваляне на кораба на пристанището - каза Тайсън. "Не знам какво ще се случи тук, но бъдете готови за всичко. И ако можеш да помогнеш, изчакай, докато уведомят руснаците, че кодът е получен. Ако животът на семейството ми виси на косъм, не искам руснаците да си мислят, че съм саботирал това пускане."