"Разбирам."
Хоук успокои дишането си, когато усети, че превозното средство спира. Той се опитваше да чуе разговора между охранителя и Тайсън. След кратък момент на мълчание друг мъж започна да говори с Тайсън. Тонът на мъжа беше много по-авторитетен, което накара Хоук да повярва, че Тайсън разговаря с офицер от по-висок ранг.
Хоук чу бръмченето на автоматичните прозорци, когато автомобилът отново започна да се движи.
"Дотук добре - каза Тайсън. "Беше ми наредено да карам покрай пристанището до военния вход".
"Там ли трябва да предадеш кодовете?" Хоук попита.
"Да. Сега седнете спокойно. Наближаваме следващия охранителен пост".
Хоук не помръдна по време на продължителната дискусия между Тайсън и новия охранител. След няколко мига Хоук чу стъпки точно откъм задната част на автомобила, последвани от ярка светлина, която проникна през одеялото, под което се намираше. Почукването по прозореца накара Хоук да се зачуди дали няма да го открият, преди да спре. Светлината също изчезна.
Когато джипът отново започна да се движи, Тайсън информира Хоук за случващото се. Имаше един склад, който Тайсън трябваше първо да посети.
"Просто остани на място - каза Тайсън. "Щом напуснем този комплекс, ще те пусна навън и ще можеш да измислиш как да се справиш с тази ситуация. Просто бъдете търпеливи още няколко минути".
Когато стигнаха до склада, Тайсън излезе и се отдалечи. Хоук се заслуша, докато стъпките избледняха и после спряха. Един мъж започна да крещи на Тайсън, който се опита да се обясни. Хоук разбра нещо за кодовете.
Тайсън се помоли на мъжа, преди да започне да се чува звук от силен побой. Схватката продължи няколко секунди, преди Хоук да чуе нещо, което звучеше като удар на тяло в асфалта.
Хоук не би трябвало да се изненадва, като се има предвид това, което знаеше за това колко безмилостни са севернокорейците, но Хоук не можеше да не си помисли, че ситуацията е била подготвена от самото начало. Руснаците бяха намерили начин да запазят ръцете си чисти от ситуацията, като същевременно дадат на севернокорейците подарък - американски гражданин, замесен в шпионаж. Северна Корея щеше да може да използва Тайсън за каквито цели пожелае - и също така щеше да може да активира ядрените бойни глави, които беше получила от Русия.
Хоук не можеше да намери нищо добро в ситуацията, особено след като беше скрит в задната част на автомобила. Без никакви предварителни познания за това какво е местоположението или дори къде са кодовете в момента, Хоук отново летеше на сляпо.
Миг по-късно двама мъже се приближиха до автомобила. Единият от мъжете каза на другия да го закара някъде и да го претърси, преди да го почисти.
Хоук прецени, че войникът кара около три минути, като прави различни завои. Докато го правеше, Хоук внимателно отбелязваше всеки един от тях с надеждата, че ще успее да се върне на мястото. Щом автомобилът спря, мъжът засвири, докато го заобикаляше. След като започна да почиства интериора, Хоук зачака своя шанс. Трябваше да е бърз, целта му да е вярна. С елемента на изненада, който все още беше на негова страна, той харесваше шансовете си.
Когато задната врата се завъртя нагоре, Хоук се вряза с глава в средата на мъжа, поваляйки го на земята. Мъжът се хвана за ризата на Хоук и ги завърза, докато се търкаляха няколко метра. Когато спряха, Хоук беше на дъното. Той се опита да си възвърне предимството, което му се удаде след кратка схватка. Сядайки върху мъжа, Хоук му нанася удар в гърлото. Когато мъжът издъхна, той пусна Ястреба, който се стрелна зад мъжа, преди да му счупи врата. Мъжът се свлече на земята.
Докато си поемаше дъх, Хоук огледа района. Досега не беше имал възможност да анализира мястото, но сега предположи, че се намира в някакъв конфискуван двор, вероятно принадлежащ на военните или поне контролиран от тях. Около оградата от верижна мрежа бяха подредени превозни средства, някои от които явно бяха виждали по-добри дни преди почти цял живот. Част от автомобилите бяха покрити с ръжда, а друга част - със сняг и лед.
Хоук завлече тялото на мъжа под една от близките коли, преди да вземе униформата му. Конфискува и телефона на мъжа и набра номер на защитена линия, преди да предаде кодово съобщение на Магнум.
"Намерих пакета, но го загубих" - каза той. "Надявам се, че ще изпратите някой, който да ми помогне да го намеря. Ще бъда у дома утре вечер в осем часа и ще изпратя адреса по-късно".
Той се нуждаеше от помощ, но нямаше да знае какво да прави с нея - поне засега не във всеки случай.