"Когато подписваме договори за работа като тези, никога не очакваме, че ще се провали - каза накрая Морган. "Но понякога се случва. Аз обаче вярвам в Хоук. И знам, че и ти вярваш. Ситуацията с него може да те постави в по-тежко положение, тъй като не си единственият, когото може да остави след себе си. Но мисля, че той е попадал в няколко сценария, далеч по-опасни от този, нали?"
"Да", каза Алекс с въздишка. "Просто това не беше това, което имах предвид."
"Е, все още не е приключило. Той все още се бори и ние ще направим всичко възможно, за да му помогнем да успее".
Те се сбогуваха и Морган закачи слушалката. Тя нареди на още двама охранители да се качат на първия полет за Билингс, за да отидат да помогнат за укрепването на охраната около имота на Алекс. Най-малкото Морган можеше да осигури на Алекс малко спокойствие там.
Морган помоли асистента си да се обади на президента Норис. Няколко минути по-късно Морган вече обсъждаше с него ситуацията в Северна Корея.
"Господине, в светлината на случващото се в Северна Корея, реших да ви информирам за нещо" - каза тя.
"Слушам."
"В момента имаме оперативен работник в Сонбонг", каза тя.
"Сериозно ли?"
"Да. В момента не знаем много. Той беше в Русия и се опитваше да прибере бивш морски тюлен, за когото се предполагаше, че е мъртъв, но разбрахме, че е жив, може би все още е в руски затвор."
"Тогава как вашият агент се е озовал в Северна Корея?"
"Прихванахме съобщение, че руснаците са принудили военноморския тюлен да предаде код на Северна Корея. По онова време не знаехме много за него или за значението му. Но сега, когато знаем, че в Сонбонг има активност, не мисля, че това е някакво съвпадение".
"Но вие сте загубили връзка с вашия актив?"
"Да, той трябваше да затъне" - каза Морган. "Но той обеща да възстанови връзката си с нас възможно най-скоро, за да ни информира за ситуацията, както и да ни даде координатите, за да изпратим там екип от специалните части, който да му помогне."
"Да вкараш специален екип в Северна Корея точно сега? Нима сте се побъркали? Не искам да знам за нищо друго, освен ако не успеете."
"Бихме могли да спрем атаката, преди да е започнала, сър."
"А какво ще стане, ако го хванат? Тогава какво? Той ще бъде представен пред света като още една причина да не се вярва на Съединените щати".
"Разбира се, сър", каза тя. "Просто мислех да ви кажа, че все още имаме шанс да спрем това нещо, преди да е започнало, макар че все още не съм сигурна колко голям е този шанс."
"Ще очаквам с нетърпение следващото ни обаждане - каза Норис.
Морган благодари на президента за отделеното време и се сбогува с него.
Тя сподели опасенията на Норис и се загледа в телефона си с надеждата, че ще побърза и ще звънне с новини за местонахождението на Хоук, както и за неговото душевно състояние. Междувременно нейният се превръщаше във все по-голяма бъркотия с всяка изминала минута.
Чичо Джей Ди така и не ме предупреди за това.
Тя набра номера на чичо си и го изчака да вдигне. След няколко иззвънявания лицето ѝ падна, когато започна да се възпроизвежда съобщението от гласовата му поща.
ГЛАВА 30
Сонбонг, Северна Корея
Ястребът се сгуши ниско в гората край брега и следеше за някакъв знак, че морските тюлени ще пристигнат навреме. Макар да бяха обучени да бъдат точни, Хоук беше научил, че гъвкавостта е задължителна в ситуации като тази. Освен колебанията в приливите и отливите или течението, при плаването в чужди морета можеха да възникнат всякакви проблеми. Вражески кораби, неизправност в оборудването, неочаквана мъгла - всички те бяха част от променливите, които можеха да се променят за секунда и да оставят Хоук да се върти на вятъра.
Той провери часовника си. Екипът закъсняваше с петнайсет минути, което означаваше, че вече е официално притеснен.
Хоук беше успял да намери друг телефон и да предупреди Морган в офисите на "Магнум" за случващото се. Информира ги за нуждите си, както и посочи точното място, където да изпратят помощта, и то като говореше на шифър. След това Хоук се обади на Алекс, за да я предупреди по-директно, както и да ѝ обещае, че ще се върне. Мразеше да дава такива обещания, но си помисли, че ако ги наруши, няма да се притеснява, че ще бъде в кюпа заради това.
Той погледна часа. Екипът на SEAL закъсняваше с двайсет минути, което го накара да не се притеснява и да се приближи до откровена паника. Без никой, който да му помогне, Хоук имаше само малък шанс да се върне у дома, още по-малко да изпълни мисията си. И преди е попадал в много тежки ситуации, но тази беше различна. Наблизо нямаше безопасни къщи, където да потърси убежище. Нямаше служители на ЦРУ, които да го изведат нелегално от страната. Беше наистина сам - и го усещаше.