Изминаха още пет минути и той се зачуди колко още трябва да остане там. Вятърът свиреше през дърветата над главата му, а минусовите температури започнаха да разяждат усещането във върховете на пръстите на ръцете и краката му.
Без бинокъл, с който да огледа хоризонта, той започна да се чуди дали не е изпуснал отбора. Една грешна цифра в поредицата от координати можеше да означава разлика от десет или повече мили. Помисли си за Алекс и Джон Даниел и какво щеше да стане с тях, ако нещо се случи. Алекс вероятно щеше да се приземи на крака. Беше толкова умна и талантлива, колкото и красива, без да й липсва нито едно от тези качества. Но Джон Даниел се нуждаеше от баща си, от някой, който да му покаже как да бъде мъж в света. И Хоук се разплака при мисълта някой друг да поеме тази роля вместо него.
Изминаха още две минути, преди да забележи отблясъци по вълните. Той се огледа, за да види дали в пристанището не влизат или излизат риболовни кораби, които биха могли да предизвикат светлината. Но не забеляза никакво движение във водата. Освен търговските рибари или военните кораби, след залез слънце в пристанището на Сонбонг не се допускаше влизането или излизането на кораби.
Ястребът се огледа отново, тъй като преди да се стъмни, отново забеляза светлината.
Това трябва да са те.
Той задържа очите си приковани в района, очаквайки някой да се появи на повърхността. Измина още една минута, после две. Все още нищо.
Ястреб въздъхна и поклати глава в знак на разочарование. Реши да се изправи и да разтегне краката си, но когато го направи, усети твърда ръка на рамото си.
"Не помръдвай повече - каза мъжът на английски.
Хоук замръзна. "Крайно време е."
Мъжът мина пред Хоук, насочил оръжие към него. "Брейди Хоук?"
"Вие кавалерия ли сте?" Хоук попита с крива усмивка.
"Сигурно изглежда така, нали?"
Мъжът пусна оръжието си и подаде ръка. "Аз съм командир Уилсън, а това са лейтенантите Джаксън и Финч. Големият Ерв също ми каза да ви поздравя".
Хоук смръщи вежди. "Големият Ерв ви доведе тук?"
"Това беше доброволна мисия, напълно извън правилата" - каза Уилсън и подаде пистолет на Хоук. "Беше всичко, което можехме да направим, за да съберем трима от нас, за да отидем, така че Големият Ърв управлява руската лодка за скариди на десет мили от брега. Той ще е готов да ни помогне да ни извлекат, когато дойде време да тръгваме."
Ястребът благодари на Уилсън за оръжието, а след това завари екипа на крак, докато заравяха водолазното си оборудване.
"Как точно възнамерявате да върнете кодовете?" Уилсън попита. "Предполагам, че севернокорейците вече са направили няколко копия за съхранение."
"Разбира се, че са", каза Хоук. "Но каква е ползата от кодове за ядрени оръжия, които не работят?"
"Значи искате да саботирате ракетите?" Финч попита.
Ястреб кимна. "На този етап това е единствената ни възможност. А от това, което разбирам, има само два кода, които руснаците са им дали".
"Тези гадни комунисти" - каза Джаксън. "Те просто искат да започнат война, а после да седят и да гледат как всичко изгаря."
"Нека просто се уверим, че това няма да се случи", каза Уилсън. "И така, как виждате, че ще се случи това?"
"Ако искаме да се измъкнем живи оттук, трябва да сме възможно най-дискретни", каза Хоук. "Пристанището гъмжи от охранители. Тази сутрин пристигнаха още, което е сигнал, че Северна Корея сигурно е близо до пускането на оръжието срещу САЩ." Не мисля, че изобщо можем да забавим тази операция.
"Добре за мен", каза Джаксън. "Колкото по-бързо се измъкнем оттук, толкова по-добре."
"Мисля, че всички се чувстваме така", каза Финч.
Хоук се усмихна тънко. "Знам, че е така. Но преди да се върнем, имаме много работа за вършене. Така че ето какво имам. Откраднах един ван по-рано тази вечер и смених номерата. Съмнявам се, че някой дори ще забележи, че го няма, така че би трябвало да имаме време до сутринта, преди това да предизвика някакво подозрение. Имам и една униформа, която е достатъчна, тъй като съм единственият, който ще влезе в зоната, патрулирана около кея."
"И така, какъв е планът ви за атака?" Уилсън попита.
"Ще ви кажа по пътя."
Ястребът направи знак на екипа да го последва до автомобила. Точно когато стигнаха до микробуса обаче, той чу в далечината щракване на пръчка.
"Всички замръзнаха."
Всички мъже извадиха оръжията си и се преместиха отстрани на една голяма скала, като я използваха за прикритие. Измина още една минута, преди някой от мъжете да каже нещо. Хоук започна да се пита дали наистина е чул нещо, или лишеният сън - и събитията от последните седемдесет и два часа - са го направили параноичен. Имаше повече от достатъчно причини да бъде нащрек.