Плешивият мъж пристъпи напред. "Имаме нужда да ни направите услуга."
Тайсън погледна внимателно мъжа. "Питате или казвате?"
"Господин Тайсън, вие сте тук само като гост на руското правителство" - каза плешивият. "Ние никога не молим за услуги."
"Следващият път непременно ще запомня това", каза Тайсън. "И така, какво искате?"
Мустакатият, който се беше вмъкнал между плешивия и немия, излезе напред и утвърди позицията си на главен говорител на триото. "Господин Тайсън, през последните три години бяхме повече от любезни домакини за вас, но вече не смятаме, че това са равноправни отношения."
"Какво имате предвид?" Тайсън попита.
"Изглежда, че вие се възползвате от тази ситуация по-благоприятно, отколкото руското правителство" - каза Усойница. "А ние тук не постъпваме по този начин. Ако не е равнопоставено, Русия заслужава да получи допълнителна полза, а не вие".
"Особено не американец" - каза мустакатият, който Тайсън отбеляза, че вече е с четири очи.
Тайсън поклати глава. "Не ме разбирайте погрешно - започна той. "Много съм благодарен за възможността да намеря убежище тук. Но аз ви дадох достатъчно информация".
Усойницата изстена и размаха пръст. "Информация, която можехме да открием и сами с малко ровене. Нуждаем се от повече."
Тайсън се разплака вътрешно, правейки всичко възможно да устои на желанието да покаже какво наистина чувства. Дълбоко в себе си той презираше руснаците и това, което бяха сторили на един от бившите му колеги преди десетилетие във Финландия. Убиха го, когато откриха, че работи за ЦРУ, и завлякоха тялото му в гората. Минаха три години, преди някои ловци да се натъкнат на това, което беше останало от костите му, изчистени от природата и времето. Тайсън никога нямаше да предаде на руснаците нищо годно за действие, въпреки че убежището им беше единственото, което го държеше жив.
"Какво още ви трябва?" Тайсън попита. "Дадох ви имената на всички агенти, с които съм работил."
"И всички те работят в Лангли" - каза Балди. "Те са недосегаеми за нас. Нуждаем се от полеви агенти."
Тайсън сви рамене. "Последният ми партньор е мъртъв, а всички останали, с които съм работил, са или пенсионирани, или са напуснали агенцията".
"Може би трябва да направиш още едно посещение в Якутския затвор, за да си опресниш паметта - каза Усойницата.
Четири очи надникнаха над горната част на очилата му и се наведе напред. "Смятам, че бихте могли да се възползвате от малко стоматологична работа".
"Иска ми се да мога да ти помогна повече - каза Тайсън. "Но съм дал на ФСБ всичко, което знам. Ако имаше нещо повече, ти щеше да си първият, който щеше да го получи. Освен това трябва да се отпуснеш и да правиш по-малко, а не повече".
"Какво имаш предвид?" - попита Усойницата.
"Искам да кажа, че Америка се унищожава отвътре", каза Тайсън. "Тя не се нуждае от твоята помощ."
Мустакът цъка с език. "Вие, американците, винаги сте толкова арогантни, мислейки си, че сте стигнали дотук съвсем сами, без да сте наясно какво се случва в действителност."
"Високомерието няма нищо общо с това", каза Тайсън. "Американците са напълно способни да бъдат манипулирани и разделени."
Балди се усмихна. "Ние сме съвсем наясно с това. Вашият суров индивидуализъм може да се окаже колкото пасив, толкова и предимство. Вземете например вас, господин Тайсън. Вие сте тук съвсем сам. Нямате приятели. Нямате живот. Дори не искате да се замислите за някаква компания".
"Но аз съм жив - контрира Тайсън.
"И какъв живот е това, да живееш насред Сибир?" - попита мустакатият мъж. "Може да има по-добър живот за теб в замяна на по-добра информация".
Тайсън стисна устни, преди да отговори. "Ще ви кажа какво. Дайте ми една седмица да помисля и ще се опитам да измисля нещо по-добро за вас. Можеш ли да живееш с това?"
Мустакът заглади косата на лицето си надолу, обмисляйки предложението на Тайсън. "Това звучи приемливо. Но ще се върнем след една седмица, очаквайки много по-добра информация, иначе ще има последствия, такива, каквито, обещавам, не искаш. Ясни ли сме?"
Тайсън кимна. Той наблюдаваше как мъжете излизат от стаята. Когато всички си тръгнаха, той издиша.
Беше си купил още една седмица. Не беше много, но не му пукаше. Рано или късно ФСБ щеше да получи своя килограм месо. Тайсън предпочиташе това да стане по-късно.
И ако една седмица беше всичко, което можеше да си купи, то беше по-добре от нищо.
ГЛАВА 3
Централа на ЦРУ
Лангли, Вирджиния
РОБЪРТ БЕСЕРМАН ПРОУЧИ доклада пред себе си и се замисли как да постъпи. Откакто бе поел агенцията две години по-рано по искане на президента Франклин Норис, Бесерман бе инициирал само превантивни удари. Мирният период беше добре дошъл след бурния период между президентствата на Конрад Майкълс и Ноа Йънг. И двете администрации сякаш бяха поканили терористични атаки. Но това почти бе изчезнало под ръководството на Норис, макар че Бесерман нямаше да има нищо против да получи малка заслуга.