В момента обаче Хоук нямаше време да размишлява върху това. Той трябваше да саботира ядрена бойна глава.
Ястребът се разтърси, докато не намери чувала, който беше натъпкал, преди Жътварят да го извади с изстрел в рамото. Вътре Хоук намери всички инструменти, от които се нуждаеше, за да опустоши плановете на Ким Йонг Джу да удари Америка, включително устройство, проектирано от д-р З с неговото запазено лого. Ястребът се усмихна, докато прибираше джаджата в джоба си, и с нетърпение очакваше да поговори повече с д-р З, когато се върне в САЩ.
След като Хоук пристегна раницата на гърба си, той пропълзя до ръба на леглото и зачака камионът да намали скоростта. След минута шофьорът натисна спирачките за един остър завой. Когато го направил, Хоук се възползвал от шанса си да се спаси. Той се претърколи през борда, като се препъваше, за да не падне на рамото си. Върна се в храстите край пътя и превърза раната си.
След като приключи, Хоук използва телефона в раницата си, за да съобщи на офиса на "Магнум" какво се е случило. След като остави съобщение, с което ги запозна, той остана в сянка, докато се връщаше към доковете на Сонбонг. Вървя половин час, преди да открие бреговата линия. Останалата част от пътуването обратно към военното пристанище беше безпроблемна с изключение на няколко помитащи фара, които го накараха да се втурне към най-близката купчина храсти или дървета, за да се скрие. Но превозните средства идваха и отминаваха без инциденти.
Когато Хоук стигна до доковете, намери място, където можеше да се преоблече в севернокорейската униформа, която беше откраднал по-рано. Придърпал шапката си ниско на челото, Хоук тръгна към доковете, като кимна на охранителя, докато уверено вървеше към него. Охранителят потвърди с леко поклащане на глава и отвори портата.
Хоук влезе в охраняемата зона и започна да търси бойните глави. Доколкото знаеше, имаше само две бойни глави с ядрен потенциал. Задачата му беше сравнително проста - да ги обезвреди трайно.
Той се придвижи към вътрешността и откри един охранител, който патрулираше в района. Ястребът се промъкна зад мъжа и му счупи врата. Ястреб намери наблизо чувал с пясък и го прикрепи към тялото на мъжа с въже, преди да го пусне във водата точно до кея. След това Ястреб забеляза друг охранител, който се разхождаше покрай две ракети, които все още се намираха на един транспортен камион.
Прикрепяйки заглушител към края на оръжието си, Хоук застреля мъжа от упор, след което го напъха в едно шкафче в ъгъла.
След като помещението беше чисто, Хоук не искаше да губи време. Той се покатери на камиона и започна да обезврежда оръжието. Следвайки инструкциите, които се намираха в пакета за мисията на телефона на командир Уилсън, Хоук обеззъби двете ракети за по-малко от петнайсет минути. Той изпържи дънната платка, което означаваше, че кодовете няма да задействат устройствата. И в резултат на това те никога нямаше да се взривят. Хоук знаеше, че Северна Корея няма опит в боравенето с оръжията и ще ги сметне за безполезни.
Използвайки устройството на д-р Зи, Хоук промени навигационните контроли на ракетата. След това измъкна шепа проводници, правейки ядрената способност на оръжието неработоспособна. Ако севернокорейците си помислят, че Русия им е продала фалшива стока, за интересите на САЩ това ще бъде още по-добре. Поставянето на двама от най-големите врагове на Америка един на друг беше малко повече от неосъществима мечта във Вашингтон. Но тя щеше да се превърне в реалност, когато Ким Йон Джу нареди ракетен удар, а военните щяха да изстрелят дузпа. Щяха да полетят обвинения и за провала щеше да бъде обвинена Русия.
Когато Ястреб приключи, той отново свали ниско шапката си през челото и тръгна към портала за излизане от обекта. Сърцето му се разтуптя, докато се приближаваше към охраната.
Точно когато Хоук мина през изхода, един мъж го извика. Хоук спря и се обърна.
"Толкова скоро ли ти изтича смяната? - попита войникът на корейски.
Ястреб погледна надолу и видя, че през униформата му тече кръв. Мислейки бързо, той симулира кашлица и отговори на най-добрия си корейски с дрезгав глас. "Не се чувствам добре. Мисля, че имам вирус."
Мъжът махна пренебрежително на Хоук, който сведе глава и се отдалечи.
Когато стигна на безопасно разстояние от пристанището, Хоук намери една задна уличка, където можеше да се преоблече. След това тръгна по посока на най-източната точка на пристанището Сонбонг. Щом се върна в гората, той извади телефона на командира и набра номера, обозначен като Голям Ерв.