Ястребът изчака, докато телефонът иззвъня. След шестото позвъняване обаждането отиде на гласова поща. Ястреб изруга под носа си, преди да седне на една скала. Докато Големият Ерв не му се обади обратно, Хоук беше в неизвестност.
Той се разхождаше наоколо, за да убие времето си, но това само го изнервяше още повече. Всеки момент гората можеше отново да е пълна със севернокорейски войници. Ако Хоук останеше скрит, това нямаше да е проблем. Не можеше да не си помисли за Алекс.
Пое си дъх и извади телефона си, като отново го провери дали Големия Ърв не му се е обадил.
Все още нищо.
Слънцето започна да се издига над водата, увеличавайки трудността за бягството на Хоук през водата. Той реши да се обади на Алекс и да ѝ съобщи, че поне е успял. А също така искаше да разбере как се справя тя.
Но когато ѝ се обади, тя не отговори.
ГЛАВА 33
Бриджър, Монтана
След като си изми зъбите, АЛЕКС плисна топла вода върху лицето си. Тя примижа, преди да се вгледа по-внимателно в себе си, а зелените ѝ очи не успяха да прикрият зачервяването в тях. За времето, откакто Хоук си тръгна, беше плакала повече, отколкото в който и да е друг момент от брака си. Стресът от неговото заминаване беше тежък. Но ако трябваше да бъде честна, тя беше разкъсана.
Отглеждането на Джон Даниел беше трудно, дотолкова, че през повечето дни смяташе, че проследяването на терористи по цялото земно кълбо с риск за живота ѝ е по-лесна задача. Пое си дълбоко дъх, преди да върже косата си на небрежен кок. Мина покрай стаята на Джон Даниел, преди да спре и да надникне вътре. За момент се задържа на вратата и го наблюдаваше как спи спокойно.
Може би не е толкова лошо.
Алекс не можеше да не усети огромно количество вина само заради това, че се чувстваше така.
Със сигурност никоя друга майка не се чувства по този начин към собствените си деца.
Но тя искаше да се върне в играта. И въпреки че не играеше ключова роля в мисията на Хоук, тя жадуваше за екшъна, интензивността, прилива на адреналин, който съпътстваше това да си на няколко минути от смъртта на хиляди невинни хора, преди екипът ти да я спре. Плюсовете далеч надхвърляха минусите и тя искаше да се върне в играта. Но как?
Джон Даниел изискваше постоянно внимание. Той щеше да започне училище през предстоящата есен, но можеше ли тя наистина да се справи с трудностите на лова на терористи и разкриването на конспирации срещу правителството на САЩ между родителските срещи, храненето на конете и помагането на Джон Даниел с домашните му всяка вечер? Не беше сигурна, че ще се справи, но искаше да опита.
Все още обаче не бе изразила пред Хоук желанието си да се върне на терен, който неведнъж бе споделял колко е щастлив от новия им начин на живот. И все пак част от Алекс си оставаше празна.
Тя затвори вратата на стаята на Джон Даниел и тръгна по коридора, като реши да му каже при завръщането си.
Алекс се запъти към кухнята, където взе радиото и се опита да вдигне на крак охранителния екип, който патрулираше в имота ѝ.
"Кайл? Ксандър? Как изглеждат нещата там?" - попита тя.
Изминаха няколко секунди и нямаше отговор.
"Кайл? Ксандър? Не си играйте с мен, господа."
Тя въздъхна с облекчение, когато чу гладкия глас на Кайл да се разнася от високоговорителя.
"И двамата сме тук", каза Кайл. "Всъщност аз гледам към Ксандър в момента."
"Как така той не може да ми отговори сам?" - попита тя, докато загряваше чайника, за да си направи чай.
Кайл се ухили. "Той се изпуска."
Тя се захили и поклати глава. "Когато се регистрирам и питам за актуално състояние, дали пикочният ти мехур е пълен, или не, или дори е в процес на източване, не е нещо, което ме интересува."
"Съжалявам, госпожо", каза Кайл. "Просто се опитвам да остана открит и прозрачен за всички."
"Просто е малко прекалено", каза тя.
"Разбирам."
"Отивам да си легна", каза тя. "Вие двамата си прекарайте добре нощта."
Алекс свали чайника от горелката, когато той започна да свири, и наля вода в една чаша. Потопи пакетчето чай вътре и изключи горелката. След като затвори всички щори в къщата, тя се запъти към стаята си.
Взе една книга за четене, след което се отпусна в леглото си и се покри със сатенени чаршафи. Хоук мразеше да спи на тях, оплакваше се как цяла нощ се подхлъзвал, а веднъж се изхлузил съвсем отстрани. Но тя обичаше чаршафите. И след като той си тръгна, тя ги извади отново.
Запали свещ и започна да чете книга от любимата си поредица на Клайв Къслър. Прелистваше с бързи темпове страниците, като напрежението губеше част от хапливостта си за човек, който е преживял много повече косопатични приключения от Дирк Пит. Въпреки това беше благодарна, че не е заклещена в студа като Дирк, който се движи с мускули из Арктика.