Тя спря и погледна към газовата камина в ъгъла на стаята. Лека усмивка се разля по лицето ѝ, когато пламъците затанцуваха зад стъклото. Всичко беше както трябва - с изключение на Хоук. Трябваше да го подпре на леглото до себе си, докато прелиства списание на пистолет.
Измина половин час и тя започна да се успива. Допи останалата част от чая си, преди да върне чашата в кухненската мивка.
Докато го правеше, чу скърцане на дъската на пода и се втурна в коридора, за да потърси Джон Даниел.
"Джон Даниел?" - извика тя с тих тон. "Джон Даниел?"
Беше почти до вратата му и тогава просто влезе докрай и го загледа.
"Буден ли си?" - попита тя.
"Трябваше ми да пишкам, мамо", каза той.
"Всичко е наред, скъпи. Върни се да спиш сега."
"Добре."
Тя затвори вратата, ядосана на себе си, че й се е приискало да надникне вътре. Този кратък разговор можеше да го събуди дотолкова, че да минат часове, преди да заспи отново. След още пет минути очакваше да чуе още писукания, които се носеха по коридора към нейната стая.
Алекс провери всички врати за последен път, преди да си легне. Точно когато се канеше да затвори вратата, чу отново скърцане на дъската на пода. Тя въздъхна, раздразнена, че го е обезпокоила така, и не беше сигурна дали самата тя ще успее да заспи. Не че това щеше да има значение, тъй като не беше спала добре, откакто Хоук си тръгна.
Тя се осмели да излезе в коридора и се насочи право към стаята на Джон Даниел. Когато стигна дотам, тя му прошепна.
"Джон Даниел, ти беше ли в коридора преди малко?"
Той не отговори. Дори не се размърда.
Алекс изръмжа, докато вървеше към кухнята, за да провери какво става с Кайл и Ксандър. С помощта на малкото устройство, поставено на ъгъла на плота, тя накара външните камери да сканират около имота, където трябваше да бъдат двамата охранители.
"Кайл? Ксандър?"
Нямаше отговор. А в тъмнината тя не можеше да види нито един от тях. Тя се заигра с камерата за момент, докато не превключи изображението на нощен режим. Появи се зърнеста черно-бяла снимка. Единственото, което се движеше, бяха клоните, поклащащи се от вятъра.
"Кайл? Ксандър? Там ли е някой от вас? Надявам се, че този път и двамата не се изпускате."
Тя изчака още малко, но все още нямаше нищо.
Сърцето ѝ започна да се блъска в гърдите, когато чу още едно скърцане, този път идващо откъм дневната.
ГЛАВА 34
Сонбонг, Северна Корея
Ястребът прекарваше времето, като обработваше раните си. При всичко, което беше заложено на карта, той работеше на адреналин, почти забравил за болката. Но сега усещаше всеки малък сантиметър болка, която се разпространяваше по цялото му рамо. Почисти кръвта около ръба на входната точка и използва телефона, за да направи снимка на задната част на рамото си.
Ястребът изучи изображението, преди да се замисли какво се беше случило по-рано със засадата. Жътварят имаше татуировка с американското знаме, която се простираше по целия му гръб, и още една с първите няколко реда от Конституцията на десния му бицепс. Ако не беше заклет американец, то определено беше американец, потопен в червено, бяло и синьо мастило.
Един глупав човек би си помислил, че има късмет, но Хоук знаеше по-добре. Ако Жътварят искаше да убие Хоук, той щеше да е мъртъв. Но той беше жив. Защо беше този въпрос, който преследваше Хоук. Дали кратката им връзка по време на службата им при морските тюлени беше достатъчна, за да избегнат смъртоносен изстрел? Но тогава защо екипът на Жътваря беше убил всички останали?
Още по-объркващо за Хоук обаче беше защо Жътварят изобщо беше там? Кой му е казал? И защо биха искали да попречат на Северна Корея да се сдобие с ядрено оръжие?
Умът на Хоук се въртеше, опитвайки се да измисли хипотеза за всичко. Отвличането на вниманието беше добре дошло, нещо, което да го накара да не се тревожи за Алекс.
Когато слънцето се издигаше все по-високо на хоризонта, Хоук събра раницата си и закрачи по-навътре в гората. Поддържаше визуална връзка с водата, но също така намери място, където да не се вижда, в случай че някой от патрулите се върне в района.
Ястреб взе мобилния телефон и отново набра номера на Алекс. Все още нямаше отговор. Той провери часовника си и осъзна колко е късно. Ако я събудеше, щеше да се почувства виновен, но отчаяно искаше да чуе, че тя и Джон Даниел все още са в безопасност. Но това нямаше значение. Каза си, че вероятно и двамата спят спокойно и да не се тревожи за това.
Хоук беше потънал в мисли, когато чу глас, който го стресна. Той се обърна бавно и погледна зад себе си, но не видя никого.