"Хоук, това съм аз - каза един мъж.
Ястреб се вгледа в гората, опитвайки се да открие фигурата.
"Тук" - чу се гласът от лявата страна на Хоук.
Той се обърна и видя познато лице. "Голям Ерв, момче, радвам се да те видя".
"Получих съобщението ти и дойдох тук веднага щом можах" - каза Големият Ерв. "Трябваше да доплувам до брега, което ми отне доста време. Свърши ли мисията?"
Ястребът кимна. "Беше лесно с това рамо."
Големият Ерв се намръщи, докато оглеждаше района, който Хоук посочи. "Какво се случи там?"
"Приятелски огън, така да се каже."
Големият Ерв сканира района. "Къде е останалата част от екипа, който доведох?"
"Мъртви", каза Хоук. "Бяхме в засада."
"Севернокорейците са знаели, че идват?"
Ястреб поклати глава. "Някой друг е знаел. И преди да ме попитате кой, мога да ви кажа само, че е група наемници - поне така се надявам да е."
"Американци?"
"Да."
Голям Ерв поглади брадичката си. "Познаваш ли някой от тях?"
Хоук вдигна показалеца си. "Един човек. Бивш приятел от военноморските сили."
"Имало е замесен военноморски тюлен?"
"Предполагам, че всички са били Navy SEALs, но не успях да разгледам добре някои от другите мъже. Имаше само един, когото разпознах."
Веждите на Големия Ърв се стрелнаха нагоре. "Разпознахте един?"
"Да, един човек на име Дъг Мичъл, когото всички наричахме Жътваря."
"Той каза ли ти нещо?"
Хоук погледна към рамото си. "Той ми направи това, което се опитвах да разбера, защо не се прицели в главата ми. Защото ако пропусне, то е само защото иска да го направи".
"Какво точно се случи?"
"Когато Уилсън пристигна тук с екипа, почти веднага попаднахме в засада. Преди да се усетя, и тримата членове на екипа бяха мъртви. Вероятно и аз щях да съм, ако севернокорейските военни не се бяха изтърколили върху нас. Докато те навлизаха в района, Жътварят направи един последен изстрел, чист изстрел в рамото ми".
"Мислиш ли, че можеш да доплуваш до лодката?" Големият Ерв попита. "За да го направим, ще трябва да се крием до тъмно, но тя е закотвена там".
"Не е нужно - каза Хоук, като кимна към едно място с прясна пръст, натрупано на няколко метра от него. "Екипът на SEAL зарови оборудването си там, включително и оборудването за задвижване на водолазите. Всичко, което трябва да направя, е да се държа."
Биг Ърв примижа, докато изучаваше рамото на Хоук. "По всичко личи, че и това може да се окаже предизвикателство."
"Мога да се справя", каза Хоук. "Само ми помогни да ги изкопая и ще се измъкнем оттук, преди да се усетиш."
Двамата мъже откриха екипировката от един от морските тюлени, преди да се спуснат към водата. Хоук се напъха в мокрия костюм, а Големия Ерв, който вече носеше такъв, подготви останалата част от екипировката.
"Като се отчете течението, мисля, че ще успеем да стигнем до лодката за около двайсет минути, стига да не се натъкнем на някакви проблеми" - каза Голям Ърв.
"Като добавиш това уточнение, не се чувствам по-добре - каза Ястреб, като поклати бавно глава. "Знаеш, че току-що ни прокълна, нали?"
Ястреб и Големият Ерв се втурнаха във водата и се отправиха към лодката на последния. След като стигнаха до лодката без инциденти, Големият Ърв вдигна котвата и зави на изток към Японско море.
Ястреб се отпусна под палубата в малката камбуза. Той използва мобилния телефон на Биг Ерв, за да се опита да се свърже с Алекс. Телефонът иззвъня отново, но тя не отговори.
Беше късно, но той знаеше, че тя ще чака поредното му обаждане.
Къде е тя?
ГЛАВА 35
Бриджър, Монтана
АЛЕКС ИЗПРАЩА, когато чу гласа, идващ от всекидневната.
"Мамо, жаден съм - каза Джон Даниел, който стоеше във всекидневната и стискаше плюшеното си драконче. "Мога ли да пия нещо?"
Тя сложи ръка на гърдите си и издиша. "О, разбира се, приятелю."
Той прекоси стаята в пижамата си, преди да се хване за ръката ѝ. "Липсва ми татко."
"На мен също", каза тя. "Но той ще се прибере у дома, преди да се усетиш."
Тя извади една чаша от шкафа, напълни я до половината с вода и след това завинти плътно капака. "Да те върнем в леглото, добре?"
Докато Алекс водеше Джон Даниел по коридора към спалнята му, той преглътна напитката си. След това го настани в леглото, преди да го целуне по челото.
"Сладки сънища, малки човече", каза тя.
Очите му вече бяха затворени, преди тя да излезе от стаята, като се задържа още малко на прага, за да се наслади на спокойния момент. Тя приветства разсейването от гнева, който за кратко бе изтласкала в задната част на съзнанието си. Двамата охранители, които патрулираха в имота ѝ, все още не бяха реагирали, а тя все още се тревожеше.