Выбрать главу

"Съжалявам - каза Алекс, като посочи ухото си. "Не те чувам и не ми пука. Бяхте предупредени."

Мъжът бавно премести ръката си в джоба на якето си.

"Това е достатъчно далеч", каза Алекс.

Той се изплю върху нея. "Наистина ли искаш да направиш това пред сина си?"

Алекс задържа погледа му, несигурна дали блъфира. Не беше забелязала дали Джон Даниел е влязъл във входа, но знаеше, че е по-добре дори да не поглежда. С поглед, вперен в руснака, тя се движеше из стаята, като блокираше всякаква гледка, която Джон Даниел можеше да има, ако се измъкнеше.

"Отмъщението рядко е удовлетворяващо, при условие че наистина го получиш" - каза тя. "Сбогом, другарю."

Тя натисна спусъка и го улучи в главата. Той се срина, а очите му се взираха в тъмнината.

Алекс бръкна в джоба си и извади пистолета си. Попипа за пулс, но не откри такъв.

Радиото затрещя откъм кухнята, задържайки вниманието на Алекс. Тя се втурна към него, разпознавайки гласа на Кайл.

"Кайл, добре ли си?" Алекс попита.

"Добре съм, но какво става с теб? Мислех, че току-що чух изстрел."

"Имах посетител", каза тя. "И ще имам нужда ти и Ксандър да слезете тук веднага и да ми помогнете да почистя тази бъркотия".

"Толкова е зле, а? Енот ли влезе в боклука ти?"

Тя въздъхна, осъзнавайки, че той изобщо не е наясно с това, което току-що се беше случило. "Не, просто един руснак."

"Какъв?"

"Просто слез тук и ми помогни с това."

Докато чакаше Кайл и Ксандър, тя отново надникна при Джон Даниел. Той все още спеше.

"Слава Богу", прошепна тя на себе си.

Отиде в спалнята си, за да си вземе халат, когато видя известие на телефона си. Беше от номер, който не познаваше, но видя, че има и гласова поща. Сигурна, че съобщението не е някой, който се опитва да ѝ продаде удължена автомобилна гаранция, тя се заслуша и веднага набра номера обратно.

"Добре съм - каза Алекс, когато Хоук отговори.

"Слава богу", каза той. "Но посети ли те някой от хората на Орловски?"

"Да", каза тя. "В крайна сметка той заобиколи имота."

"И?"

"Той е мъртъв."

Хоук направи пауза. "Ти ли го уби?"

"В известен смисъл", каза тя. "Повече или по-малко му помогнах да умре, като го хвърлих през балкона на горния етаж".

"Орловски трябва да си мисли, че си мъртва, иначе ще продължи да идва."

"Вече мислех как да инсценирам картината на смъртта си, преди да изпратя образа за потвърждение на Орловски."

Ястребът се ухили. "Трябваше да знам по-добре, отколкото дори да ти предлагам това. Разбира се, че вече си се заел с това."

"И ако се съди по гласовата ти поща, ти също си наред, нали?"

"Големият Ерв и аз се справихме, но има още работа за вършене".

"Каква например?"

"Трябва да издирим този, който изнася поверителна информация. В резултат на това трима морски тюлени са мъртви и ако нямахме малко късмет, щяхме да пропуснем шанса си да саботираме ядрените бойни глави."

"Е, радвам се, че не знаех за всичко, докато се случваше", каза тя. "Поне съм спала през част от нощта".

Ястребът изчака миг, преди да отговори. "Имам нужда от теб, Алекс."

"Какво точно имаш предвид под това?"

"Искам да кажа, че ако искам да направя това, имам нужда да ми помогнеш."

"Значи искаш да продължиш да работиш за "Магнум"?"

"Искам, но знам как се чувстваш по този въпрос. Може ли поне да поговорим за това, когато се върна?"

"Разбира се. Можем да си поговорим", каза тя. "Но в момента имам да почиствам един труп. И трябва да съобщя на Морган какво се е случило тук тази вечер".

"Разбира се", каза Хоук. "Ще се видим скоро."

Алекс набра номера на Морган, като я събуди посред нощ.

"Какво има?" Морган попита уморено.

"Имаме бъркотия тук, в ранчото ни, и ще ни трябва помощ, за да я прикрием".

 

ГЛАВА 35

Лос Анджелис

СЕДМИЦА ПО-КЪСНО Хоук и Алекс се присъединиха към екипа на "Магнум" в подземния им щаб, за да обсъдят операцията, както и последиците от опита на Северна Корея да изстреля ядрено оръжие. Въпреки опита на недобросъвестни участници в американската армия да провокират Северна Корея, като надхвърлят заповедта на президента Норис, напрежението сякаш намаля. Всички кораби на ВМС на САЩ се върнаха към обичайните си маршрути на патрулиране, а Ким Йонг-джъ вече не дрънкаше със сабята си, несъмнено унизен от неуспешния си опит да нанесе удар по САЩ.