Хоук носеше прашка, за да подпомогне възстановяването си, макар че я използваше само по настояване на Алекс. Той получи бурни овации, когато влезе в конферентната зала заедно с Алекс.
"Моля ви - каза Хоук, като вдигна здравата си ръка, - това не е необходимо. Аз просто си вършех работата, която се оказа нещо съвсем различно от това, което трябваше да правя".
Когато ръкоплясканията утихнаха, Хоук и Алекс намериха чифт празни места, разположени до Морган, който беше седнал в началото на масата.
"Не мога да благодаря достатъчно на двама ви за това, което направихте за тази страна - каза Морган. "Ако чичо ми знаеше какво сте направили, щеше да се гордее с вас".
"Сигурно в момента дъвче пура и лови риба" - каза Хоук. "Съмнявам се, че дори знае колко близо сме били до войната".
"Точно толкова добре е, че не знае" - добави Алекс. "Ако смяташе, че светът е толкова несигурен, щеше да излезе от пенсия и да те изрита от стола ти, Морган".
Морган предложи тънка усмивка. "Щеше да му е трудно да ме премести оттук."
Хоук беше сигурен, че и тя има това предвид. "Магнум" беше нейното предаване, навсякъде имаше нейни отпечатъци. Мисълта, че Джей Ди Блънт се връща на поста си, беше достатъчна, за да накара Морган да изчезне, макар и само за миг, добродушното си аз.
Морган стисна пръсти и ги постави на масата пред себе си. "Бих искала да започна с това, че съм благодарна за всеки един от вас днес. Това беше изцяло екипно усилие, което изискваше от всички нас да бъдем на върха на възможностите си, за да успеем. Изобретенията на д-р Зи, хакерските умения на Мия, смелостта на Биг Ерв да пилотира лодка във вражески води без изход, помощта на Алекс в друг полусвързан проект и, разбира се, способността на Хоук да се адаптира в движение и да спре предстояща атака срещу САЩ, която несъмнено щеше да убие стотици хиляди невинни американци. Независимо дали анализирахте данни, разработвахте оперативни инструменти или вършехте тежката работа на терен, всички вие допринесохте за успеха на "Магнум".
"Само че не успяхме да върнем Еди Тайсън у дома - каза Хоук. "Това беше основната цел."
"Но това няма значение", каза Морган. "Фактът, че предотвратихме война, би трябвало да е достатъчно добър за теб, Хоук."
Той въздъхна. "Така е, но не мога да спра да мисля за Тайсън и малкия му син, който има нужда от него. Той е заклещен някъде в севернокорейски затвор и го третират като боклук. Не можем просто да го оставим там. Ако не беше той, вероятно вече щяхме да сме във война".
"Не можем просто да отидем в Северна Корея на разузнавателна мисия", каза Морган. "Трябва да получим информация от някого за това къде може да е той, преди да разреша екип за извличане".
Хоук удари с отворена длан по масата. "Не би трябвало да е така. Не можем да се отнасяме по този начин с хора, които са пожертвали всичко за страната си".
Очите на Морган се разшириха, като тя наклони глава на една страна. "Ще се върнем за него, когато можем. Междувременно тук имаме много други нерешени проблеми".
"Бих казал, че всичко ми изглежда решено" - каза Големият Ърв с кикот. "Северна Корея обвинява Русия, че е саботирала бойните им глави, което, трябва да признаеш, беше забавно, когато една от тях промени курса си и изтреля цял самолетоносач."
Мия се захили. "Това бях аз."
"И то с помощта на устройство, което аз проектирах - каза д-р Зи с усмивка.
Двамата се удариха с юмруци, докато Големият Ерв продължаваше.
"Очевидно всички онези морски тюлени, с които Хоук се сблъска, са били облечени в екипировка на ФСБ и са имали фалшиви руски имена и паспорти."
Мия се премести на стола си, докато започна да пише на лаптопа си. "Хоук, сигурен ли си, че са били военноморски тюлени?"
Хоук кимна. "Сигурен съм, както седя тук. Жътварят има твърде много уникални татуировки. А и би трябвало да знам, тъй като по време на обучението ни ги гледах половин нощ. Той спеше на койката до мен и хъркаше по-силно от товарен влак. Сега, като се замисля, е наистина невероятно, че изобщо съм спал около този човек".
"Е, щом си толкова сигурен, би ли желал да го посетиш?" Мия каза.
Екипът на "Магнум" се взираше в Мия с недоверие.
"Ти го намери?" Морган попита.
Мия кимна и се усмихна. "И той също не е толкова далеч."
"Да отидем да го вземем" - каза Хоук.
Алекс го погледна. "Не си в състояние да отидеш да доведеш Жътваря".
"Не е нужно да го правя сам. Освен това - каза той, отърсвайки се от прашката, - това нещо така или иначе е само за показ".
"Отлично - каза Морган. "Ястреб, Голям Ушев - трябва двамата да съставите оперативен план и да ми го предоставите на бюрото до края на деня".