След петнайсетина минути Хоук забеляза един мъж, проснат на шезлонг в близост до групата. Той лежеше по гръб, шапката му беше стратегически разположена върху лицето, а ръцете му бяха кръстосани над средната част на тялото. Носеше чифт неоновозелени къси панталони.
"Мисля, че го виждам - каза Хоук, а устните му се движеха незабележимо.
"Какво казват сунглазите на д-р З?" Мия попита.
"Не мога да потвърдя нищо, защото той не иска да свали тази проклета шапка от лицето си - каза Хоук. "И нямам представа колко дълго ще остане в това положение".
"Просто продължавай да го наблюдаваш - каза Мия.
"Или може би да му купиш едно питие и да му го изпратиш" - предложи Алекс.
"Виждаш ли, ето защо ти трябва да си тук долу вместо мен" - каза Хоук.
Ястреб попита една жена дали би купила питие и да го изпрати на човека, за когото подозираше, че е Жътварят. Той ѝ подаде банкнота от петдесет долара, като ѝ каза, че може да задържи ресто. Тя с готовност се съгласила.
"Ако искаш да го впечатлиш, изпрати му един студен чай от Лонг Айлънд - каза Хоук. "Това е любимият му чай."
Жената се усмихна и отиде до бара, за да поръча. Няколко минути по-късно Жътварят седна, любопитен защо сервитьорът край басейна му дава питие. Когато лицето му се видя, очилата на Хоук потвърдиха самоличността на Жътваря.
"Това е съвпадение - каза Хоук. "Това е той."
"Добре - каза Мия. "Хоук, оттегли се, за да можем да се подготвим за следващата фаза на операцията".
"Приемам", каза Хоук, преди да се върне в хотелската си стая.
* * *
ДУГ МИТЧЪЛ ЗАТВОРИ очи, попивайки топлите слънчеви лъчи. Посещенията в Северна Корея и Русия през зимата го бяха смразили до кости и той имаше нужда да се размрази. Той изцеди последното парченце от студения си чай "Лонг Айлънд", като не се поддаде на любопитството си да разбере кой му е изпратил напитката. Като наемник той нямаше време за разсейване като връзки. Още от момента, в който се присъедини към Navy SEALs, реши, че начинът му на живот няма да е благоприятен за каквато и да е дългосрочна връзка, още повече че нямаше да е честно към този, с когото се обвърже.
Прокара пръсти по татуировката, която се простираше по ширината на ключиците му. "Свободата не може да бъде подарена - тя трябва да бъде постигната" - гласеше татуираното послание, наложено върху пъстър американски орел. Беше пиян и се смяташе за наивник, когато на 18-годишна възраст влезе в салона за татуировки, за да си изпише произведението на изкуството. То му напомня за миналото. Годините на битки го бяха изтощили. Вече не вярваше на думите на гърдите си, нито пък се интересуваше много от идеята за патриотизъм. Единственият човек, към когото беше лоялен, беше самият той.
Погледна към предмишницата си и се усмихна, когато видя татуировката на Мрачния жътвар. Веднъж беше изпълнил седем успешни мисии за убийство в рамките на три месеца, като в един ветровит ден беше улучил една мишена право между очите от повече от хиляда метра разстояние. За броени дни подвизите на Мичъл се превърнаха в легенда в SEALs, което беше почти безпрецедентно. Като елитни войници те рядко се впечатляваха от всичко, което правеше някой друг. Но Мичъл постигнал статут на бог, което му донесло и прякора Жътваря.
Той посещавал "Зоетри Агуа" толкова често, че можел да получи стая, когато пожелае, дори ако курортът бил обявен за пълен. Всеки път, когато приключеше с последната си задача, той се оттегляше на Карибите. Там се чувстваше в безопасност. И въпреки номадското му съществуване, там се чувстваше и като у дома си.
Мичъл се чувстваше свободен, макар да знаеше, че това не е съвсем така. Ако откажеше някоя задача, щеше да има въпроси. А въпросите никога не са били нещо добро, особено от хората, за които е работил.
Телефонът му избръмча с текстово съобщение, което го предупреждаваше за пристигането на спешен имейл.
Той разпозна номера и навигира в мобилния си телефон до електронната си поща.
"По време на последната ви мисия бяхте изложени на въздействието на ново направление на вируса Кабало. Моля, обадете се обратно за инструкции как да действате".
Мичъл изруга под носа си, докато ставаше. Предпочиташе да получи огнестрелна рана, отколкото да се зарази с вируса Кабало, макар че и той не обичаше иглите. На връщане към стаята си поръча още едно питие и го пресуши, преди да стигне до вратата. След като се свлече на стола в ъгъла, той набра номера.
* * *