"Бих могъл да се съглася с това. И какво още открихте?"
Бесерман се премести на стола си. "От всичко, което събра нашето разследване, адмирал Гастон е действал сам. В момента обаче не можем да потвърдим това. Единственото, което знаем, е, че той е наредил на повече кораби да навлязат в района, което е разпалило пожара. Не успяхме да свържем никой друг с действието".
"Така че, по ваша преценка, елиминирана ли е заплахата в нашата армия да ме подкопае?"
"Както казах, на този етап не можем да бъдем сигурни, но отстраняването на високопоставен служител като Гастон, който е подклаждал проблеми, определено допринася много за възстановяването на авторитета ви. И макар че това може да не стигне до пресата в продължение на месеци, тази новина определено ще се разпространи сред военноморските офицери и ще послужи като възпиращ фактор за всеки, който има подобни идеи."
"Добре - каза Норис. "Добра работа. Дръжте ме в течение, ако откриете някакви допълнителни връзки между Гастон и други недоволни военни."
Бесерман се ухили. "Всички военни са недоволни, сър. Мисля, че е част от длъжностната характеристика да се оплакват от всичко - от скалата на заплатите до раздутите бюджети и липсата на ръководство."
"Винаги е добре да знаеш, че битката не може да бъде спечелена".
"Точно така, сър. Просто продължавайте да правите това, което правите, и не се занимавайте с целия допълнителен шум. Обикновено той така или иначе не води до нищо".
Мъжете се изправиха и си стиснаха ръцете, преди Бесерман да излезе от кабинета. Норис се разхождаше из стаята няколко минути, преди отново да седне.
Да се отърве от непокорния адмирал беше важно за утвърждаване на авторитета му, но не му хареса уклончивият отговор на Бесерман. Норис трябваше да знае кой още е замесен и колко. И докато не го разбере, не беше сигурен, че ще може да спи много нощем.
ГЛАВА 39
Пунта Кана, Доминиканска република
МИТЧЪЛ ИЗТЪРСИ ДВАДЕСЕТ ДОЛАРА от таксиметровия шофьор, преди рязко да излезе от колата. Шофьорът му благодари за щедрия бакшиш и извика през прозореца, докато потегляше. Мичъл се спусна по улицата и се скри в една уличка. След като заобиколи задната част на една сграда, той влезе на пазара.
Фермери и занаятчии предлагаха стоките си, а пред всички маси, разположени на улицата, се извиваше безкраен парад от туристи. На един от ъглите мариачи оркестър изсвири серенада на дамите, с която подмолно поиска бакшиши. На друг пък готвач сервираше niños envueltos - традиционно доминиканско ястие, състоящо се от ориз и смляно говеждо месо, увити в зеле. На изложението се предлагаше всичко - от дървени резбовани играчки, през мебели до пъстри дрехи и всичко друго, което можеше да се продаде като сувенир.
Мичъл се промъкна в една палатка, където възрастна жена продаваше шалове. Според количеството стока, което висеше на всеки стелаж в магазина ѝ, нейните артикули не бяха толкова популярни в топлия климат.
"Necesito tomar prestado tu teléfono - каза Мичъл, като поиска да заеме телефона ѝ.
Тя се намръщи към него и поклати глава. "Ladrón!"
Мичъл не беше крадец, но ако жената не се успокои и не се съгласи с молбата му, той обмисляше да я надвие.
"No soy un ladrón", каза той и погледна през рамо. "Estoy en problmas. Hay hombres detrás de mí."
Тя го погледна. "Salir ahora."
Мичъл измъкна телефона от джоба си и се втурна навън от палатката. Тя изпищя, молейки се някой да ѝ помогне. Но виковете ѝ бяха пренебрегнати сред туристите, които не бяха наясно с това, което казваше, и другите собственици на магазини, които не желаеха да оставят стоката си без надзор.
Мичъл се стрелна по една уличка, преди да набере отново номера. Премина отново през същия процес, докато не достигна до контакта си.
"Съжалявам, че ви го правя, но бихте ли ми казали отново адреса на клиниката?" Мичъл попита.
"Клиника?" - попита мъжът. "За какво говорите?"
"Няма значение", каза Мичъл, преди да сложи слушалката.
Някой почти ме изигра.
Той изтри записа на разговора, преди да върне телефона на жената. Тя го удари няколко пъти с обратната страна на ръката си, но той се извини и след това ѝ благодари, като ѝ даде стодоларова банкнота. След това тя престана да кряска и накрая предложи слаба усмивка.
Сега беше време отново да изчезне.
Той грабна един шал и го уви около главата си.
* * *
Ястребът каза на шофьора си да спре. След като таксиметровият шофьор се подчини, Ястребът плати таксата и се запъти към пазара. Не беше сигурен къде е отишъл Жътварят, но Хоук си помисли, че ако е в същото положение, точно там ще отиде и той. В големите тълпи лесно изчезваше и се обзалагаше, че Жътварят си мисли същото.