Ястреб предупреди Алекс и Мия за ситуацията. "Може и да греша напълно, затова бъдете нащрек, в случай че се появи. Но ако бях на негово място, щях да запазя любопитството си за друг ден".
"Ще бъдем готови за каквото и да се случи", каза Алекс по комуникациите. "Просто ни дръжте в течение."
"Разбирам."
Ястреб не би бил толкова склонен да играе на предчувствието си, знаейки, че шансовете да открие цел на такова претъпкано място са безкрайно малки. Но това беше така, защото до днес той никога не беше носил чифт сунглези на д-р Зи.
Ястреб придърпа шапката си ниско върху лицето, докато се смесваше с туристите, пускайки се по течението. Той се промъкна покрай безброй търговци, предлагащи всичко - от традиционна храна до автентични доминикански дрехи. Непрекъснато клатеше глава, докато собствениците на магазини се бореха за вниманието му.
Докато Хоук се движеше, той проверяваше всяко лице. Контур обграждаше всяко лице и мигаше в червено, когато не откриваше съвпадение в базата данни. Този процес продължи десет минути без никакви резултати.
Тогава Хоук забеляза, че по ръба към него куца по-едра жена, облечена в традиционно доминиканско облекло и с шал. Беше се прегърбила с бастун и се клатушкаше бавно. Той се вгледа директно в нея, но тя сякаш не го забеляза.
Точно когато Хоук мина покрай нея, очилата му очертаха лицето ѝ и проблеснаха в зелено.
"Имам визуална представа за него - каза Хоук по комуникациите с тих тон. "Той е на пазара."
"На път сме", каза Алекс.
Ястреб изчака миг, преди да се обърне и да последва Жътваря. Без очилата Хоук вероятно щеше да мине покрай него. Маскировката беше добра, но не достатъчно добра, за да надхитри устройството за разпознаване на лица на д-р Зи.
Ястреб поддържаше безопасно разстояние от Жътваря в продължение на няколко минути. Когато обаче стигна до кръстовището в края на пазара, той се огледа, преди да се втурне в една задна уличка.
"Имаме беглец - каза Хоук по комуникациите, докато се впускаше в спринт в преследване.
Ястреб напомпа ръцете си, а след няколко минути дробовете му се чувстваха като в пламъци. Двамата мъже тичаха напред-назад през поредица от алеи и тесни улички. Жътварят се мъчеше да намери какъвто и да е начин да се отдели от Хоук, но Хоук се чудеше колко още може да поддържа темпото. Целта му сякаш не се изморяваше, което беше сигнал, че е в много по-добра кардиологична форма от Хоук.
"Как се държиш?" Алекс попита.
"Той все още бяга - каза Хоук.
"Само не го губи" - каза тя. "Почти сме там."
Хоук следваше Жътваря още две пресечки, преди да смени посоката и да се втурне по тясна уличка, която правеше остър десен завой. Когато Хоук стигна до завоя, се озова пред погледа на Рейпър, който гледаше директно към пистолета му.
"Там - каза Рийпър, като направи знак на Хоук да се премести до стената, която почти го заобикаляше.
"Слушай, ние просто искаме да поговорим", каза Хоук.
"Трябваше да те довърша, Хоук" - каза Рипър. "Не исках да се налага да те убивам, но си помислих, че щеше да получиш съобщението."
"Всичко, което искам да знам, е кой ти изпраща тези съобщения, които толкова отчаяно искаш да предадеш."
Жътварят изпусна през носа си тих смях. "Имаш много нерви да се опитваш да ме проследиш. И трябва да си призная, че почти ме бяхте хванали. Но започнах да си мисля, че може би съм те видял на басейна".
"Не съм добър в маскирането - каза Хоук, преди да кимне на Жътваря. "Но от друга страна, костюмът ти беше адски добър."
"Ласкателствата няма да те доведат до никъде" - каза Жътварят. "Ще те убия, а после ще го направя да изглежда като обир."
"Никой няма да повярва на това" - каза Хоук.
"Откъде си толкова сигурен?" Жътварят попита.
"Защото няма да се случи" - каза Хоук.
Жътварят насочи оръжието си към Хоук. "Точно в това грешиш."
ГЛАВА 40
Пунта Кана, Доминиканска република
Щом Рийпър натисна спусъка, Хоук се свлече на земята. Куршумът рикошира от стената от калдъръм точно вдясно от рамото на Хоук. Когато погледна към Рийпър, Хоук видя, че пистолетът лежи на няколко метра от него, а мускулестият войник е рухнал на купчина, а Алекс стои над него. Тя държеше спринцовка в едната си ръка, а с другата даваше знак на Хоук да вдигне палец.
"Безупречен синхрон, скъпа" - каза Хоук.
Тя се усмихна. "Нямаше да е толкова близо, ако не ни трябваше да е жив".
Алекс се ухили на Жътваря, преди да го ритне в ребрата. "Ако още веднъж се изгавриш със съпруга ми, следващия път няма да бъда толкова любезна."
Очите на Рийпър останаха затворени, инжекцията вече си вършеше работата.