"Да качим този пънкар във фургона - каза тя.
Хоук се изкатери на крака, след което помогна на Алекс и Мия да вкарат голямото тяло на Рийпър в задната част на микробуса, паркиран на близката улица. Те потеглиха направо към клиниката, подготвяйки се за разпит.
Когато няколко минути по-късно Рийпър дойде в съзнание, Хоук и Алекс бяха закрепили наемника на един стол. Той отвори очи и сканира стаята, като грубо мърмореше нещо, което Хоук не можеше съвсем да разбере.
"Е, здравей, Слънчице - каза Хоук, като махна с ръка пред лицето на Рийпър. "Хубаво е да се присъединиш към нас днес."
"Какво ми направи?" Попита Жътварят, като се превиваше. "Главата ми. Вратът ми."
"По-добре бъди благодарен, че сърцето ти все още бие" - каза Ястреб. "Адът не се гневи така, както жена, която почти е гледала как застрелват съпруга ѝ в задната уличка".
"Вече ти казах, че това не е нищо лично - каза Жътварят.
"Също така - каза Ястреб. "Оценявам, че не ме убихте в Сонбонг, макар че съм сигурен, че в момента съжалявате за това решение".
"Когато се измъкна оттук, ще поправя това положение."
Ястреб поклати глава. "Такава храброст до самия край."
"Няма да ме убиеш" - каза Жътварят. "Ако искаше да ме убиеш, вече щях да бутам маргаритки. Така че нека не си губим времето с повече глупости. Какво искаш?"
Ястребът се разхождаше няколко секунди пред Жътваря и после спря. "Искаш ли да говориш? Защото предпочитам да направя това възможно най-безболезнено и за двама ни."
"Попитай нещо конкретно - каза Жътварят. "Не мога да чета мислите ти."
"Кой те изпрати в Северна Корея?"
Жътварят въздъхна и поклати глава. "Не знам."
"Значи искаш да повярвам, че просто си се качил на самолета и по магически начин си се появил в Сонбонг по същото време, когато там са били трима други военноморски тюлени на черна мисия?"
"Не това искам да кажа. Не знам кой ме е изпратил."
"Приемаш заповеди от всеки, дори и да не го познаваш?"
"Приемам заповеди от всеки, който ми плаща. Това е определението за наемник. Аз съм просто войник под наем."
"Дори срещу собствената си държава?"
Жътварят сви рамене. "В наши дни съм човек без държава, така че лоялността ми се простира само до банковата ми сметка."
"Трябва да призная, че се възхищавам на смелостта ти."
Жътварят сви очи, докато гледаше Хоук. "Аз ли съм подсъдим тук или нещо подобно?"
"В известен смисъл си. Имам нужда от някаква информация от теб и ако не можеш да ми я дадеш, ще те обявя за виновен."
"Пак казвам, бъди конкретен."
"Добре - каза Хоук, като нагласи челюстта си, - как се казва човекът, който ви е казал за мисията в Северна Корея?"
"Не знам."
"Не знаеш или няма да ми кажеш?"
Жътварят затвори очи и измърмори. "Не го знам. Просто получавам задачи и ги изпълнявам. Не задавам въпроси и не знам кой е отговорен за тяхното възникване".
"Точно така."
"Какво стана с Дъг Мичъл, когото познавах по време на обучението на Navy SEAL?"
"Отдавна го няма - каза Жътварят, - поразен от реалностите на живота в черните операции. Ако смятате, че можете да ме засрамите, за да ми кажете нещо - нещо, което дори не знам, - моля, продължете. Предупреждавам те, че няма да се получи, но все пак можеш да опиташ."
"Отговорих на всичко, което ме попитахте, възможно най-вярно - каза Рийпър, като започна да се бори с връзките, които го държаха седнал на стола. "Имам един човек, който ми предлага работа. Приемам почти всички и ги изпълнявам възможно най-добре. След това получавам еднократна сума, която се превежда по сметката ми. Не задавам въпроси. Не се задълбочавам. Просто изпълнявам работата. А вашият екип в Сонбонг беше тази работа."
"Но вие не ме убихте?"
"Мислех, че службата с теб ти е спечелила поне достойнството да имаш шанс да се бориш срещу севернокорейците. Сега виждам, че това решение е било погрешно."
"Знаех, че ще се оправиш", каза Хоук.
"Не съм съгласен с теб. Просто ти казвам кое как е. Невинаги е най-доброто решение да убиваш враговете си, когато можеш да извлечеш информация от тях".
"Това е най-умното нещо, което си казвал през целия ден" - каза Хоук. "Това е и причината, поради която няма да умреш точно сега."
"Колко мило от твоя страна", каза Жътварят. "Искаш ли да ти се поклоня и да ти целуна краката?"
"Искам да ни кажеш всичко."
"Ще го направя", каза Жътварят. "Вие знаете всичко, което съм направил".
Ястребът почука на вратата, водеща към вътрешността на помещението. "Някак си просто не вярвам в това."
В стаята се изсипаха шепа агенти на ЦРУ, които сложиха белезници на Рийпър и го повлякоха към микробус, чакащ отвън на задния вход на сградата.
"Нищо не знам, Хоук" - каза Рийпър. "Трябва да ми повярваш."
"Бих искал да мога" - каза Хоук, докато гледаше как Рийпър е принудително ограничен от триото агенти на ЦРУ.