"Ще съжаляваш за това" - каза Жътварят.
Хоук сви рамене. "Може би. Но мога да ти обещая, че ще съжаляваш за това, че не ми помогна, повече, отколкото аз ще съжалявам за каквото и да било в този разговор."
Мъжът, който държеше Рийпър, замръзна и погледна Хоук.
"Това е последният ти шанс - каза Хоук.
"Ако не ми вярваш, можеш да отидеш в ада" - каза Жътварят с насмешка.
Хоук кимна на мъжете, които продължиха да се борят с Рийпър. След кратка борба те го усмириха и го настаниха във фургона.
Хоук погледна към Алекс. "Поне се опитахме."
Мия, която беше замълчала, докато наблюдаваше сцената, поклати глава и се усмихна криво. Тя вдигна телефона на Жътваря. "Още не сме приключили с опитите."
ГЛАВА 41
Бриджър, Монтана
ХАУК ПОСТАВИ ДЖОН ДАНИЕЛ върху една бала сено и му направи жест да скочи. Момчето приклекна ниско, обгърна с ръце краката си и отказа да помръдне. Хоук разпери широко ръце и подкани сина си да скочи.
"Ти скачаш от всичко останало, сине", каза Хоук. "Защо се страхуваш изведнъж?"
"Обещаваш ли, че ще ме хванеш?"
Хоук кимна. "Разбира се. Кога ли не съм те хващал?"
Джон Даниел се изправи, направи няколко крачки назад и скочи в прегръдките на баща си. Хоук завъртя сина си няколко пъти, преди да го постави на пода на обора.
"Имам нужда от помощта ти да нахраниш Тъкър и Дъсти - каза Хоук. "Мислиш ли, че можеш да ми помогнеш да пренеса тази бала сено до коритото им?"
Джон Даниел кимна, като се втурна към другата страна на балата. Той вдигна ръце във въздуха и направи всичко възможно само да поддържа контакт със сеното. Щом стигнаха до оградата, Хоук разряза балата и напълни коритото. Той подсвирна на двата коня, които бързо препуснаха в галоп и започнаха да ядат. Ястреб разроши косата на Джон Даниел, докато гледаха как животните хрупат храната си.
След няколко минути мълчание Джон Даниел погледна Ястреба. "Татко, хванахте ли лошите момчета, когато те нямаше?"
"Предполагам, че може да се каже така."
"Добре", каза Джон Даниел. "Не искам повече такива да идват тук."
"Е, ако го направят, ще трябва да се справят с мен и майка ти. Тя също е твърда."
"И хубава", каза Джон Даниел с усмивка.
Алекс ги повика, което накара двойката да обърне глави по посока на гласа ѝ.
"По-добре да отидем да видим какво иска - каза Хоук.
Когато стигнаха до къщата, Хоук заведе Джон Даниел в стаята му и го предупреди да не излиза.
"Повече лоши момчета няма да дойдат тук, нали?" - попита той.
Хоук коленичи, така че да е на нивото на очите на Джон Даниел. "Защо задаваш такъв въпрос?"
"Не харесвам лошите момчета."
"Аз също, сине. Ще дойда да те взема, когато стане време да излезеш от стаята си."
Хоук затвори вратата и се върна в кухнята, където Алекс се занимаваше с лаптопа си на масата.
"Готов ли си?" - попита тя.
Хоук кимна и се поколеба. "Джон Даниел видя ли нещо, когато главорезът на Орловски ви нападна?"
"Не мисля - каза тя. "Проверих го след всичко и той беше заспал. Защо питаш?"
"Той просто ми каза нещо, което ме накара да се запитам дали е станал свидетел на някоя от схватките ви. Притеснява се за лошите момчета."
"Какъвто бащата, такъв и синът", каза тя, преди да набере парола на компютъра си.
Секунди по-късно те се свързаха с екипа на "Магнум" за видеосреща.
"Как е Монтана?" Морган попита.
"Все още е студено, но е красиво както винаги", каза Алекс.
"Е, в такъв случай няма да ти разказвам за седемдесет и два градуса днес тук, в Лос Анджелис" - каза Морган с намигване.
"И не ми разказвай за пътуването - каза Хоук.
"Туш" - каза Морган. "А сега да пристъпим към работа. Искахме да ви информираме за това, защото постигнахме пробив в разследването. Е, по-точно, Мия има пробив."
Камерата се премести към Мия, която държеше мобилен телефон. "Жътварят не искаше да говори, но нямаше нужда. Това малко човече говореше вместо него."
"Какво открихте?" Хоук попита.
"Прегледах всичките му скорошни обаждания и успях да идентифицирам телефонния номер на обаждането, което е получил точно преди засадата на Сонбонг".
"И?" Алекс каза.
"Проследих го до мобилен телефон, намиращ се в Пентагона - каза Мия.
"Чудесно - каза Ястреб с въздишка. "Това само стеснява кръга до един от няколко хиляди души."
Мия поклати глава и се усмихна. "Не ме подценявай, Хоук."
"Ти го сведе до няколкостотин?"
"Познай отново."
"Няколко десетки?"
"Опитай с една", каза Мия. "Създадох списък на длъжностните лица, които биха имали достъп до информацията, както и на всички техни помощници. След това съпоставих местоположението на телефоните им с местоположението на горелката, за да видя дали съвпадат извън офиса. И успях да го проследя до един човек."