Хоук вдигна ръце във въздуха в жест на капитулация. "Добре, адмирале. Просто се успокойте. Не искаме никакви неприятности."
"Точно така", каза Милър. "А сега се махайте по дяволите оттук."
Без да иска да откъсне поглед от Милър, Хоук тръгна назад, както и Големия Ерв. Кучетата се бяха върнали на верандата и допиваха вода от купичките си. Но Милър не признаваше присъствието им, а стоманеният му поглед беше вперен в двамата посетители.
Хоук и Големият Ерв се върнаха в колата.
"А сега се махайте - извика Милър и им махна с ръка.
Милър остана на верандата си, отказвайки да помръдне, докато не си тръгнат. Но Хоук не искаше да ходи никъде.
"Упорит зевзек" - каза Хоук, след като бяха минали две минути, а Милър не беше помръднал.
"Е, не можем да стоим тук цял ден - каза Големият Ерв. "Трябва Милър да говори, но не съм сигурен, че това ще стане така, както сме си го представяли".
"Както се надявахме, че ще се случи", каза Ястреб и размаха показалеца си. "Искаше ни се той просто да седне и да ни каже всичко, но точно така си го представях."
"Той е истински патриот - каза Големият Ерв. "Ако смята, че неговият път е най-добрият за страната, ще се придържа към него докрай, като войник, който умира на хълм, на който наистина си струва да умре."
Хоук запали двигателя и след това натисна няколко пъти педала на газта.
"Какво ще постигнеш с това?" Големият Ерв попита.
Ястреб сви рамене. "Ще му вдъхна малко страх. Отчаяните хора правят отчаяни неща. Ако го накарам да осъзнае, че това е отчаяна ситуация, той може да сбърка и да ни изиграе лоша шега".
"Искаш да кажеш, че е така?" Големият Ерв попита, сочейки към къщата.
Милър се стрелна в къщата и затръшна вратата след себе си.
"Мислиш ли, че той ще вземе оръжие?" - "Не, не. Големият Ърв попита.
"Може би."
"И това не ви притеснява?"
"Обзалагам се, че не иска да влиза в престрелка с нас. Тя ще бъде кратка. Вероятно се обажда на полицаите, като си мисли, че статутът му на адмирал ще склони полицията да ни ескортира от имота му".
"Не греши в това отношение, нали знаеш - каза Големият Ърв.
"Опитът да спечели присъда за незаконно проникване срещу нас ще бъде най-малкото му притеснение, когато цялата страна разбере, че е предател".
Все още нямаше следа от Милър.
"Къде отиде?" Ястребът попита след още една минута.
В далечината Хоук чу свистенето на двигател на лодка, звукът беше донякъде приглушен.
"Отиде за лодката отзад" - каза Хоук, докато се измъкваше от джипа, а Биг Ърв беше точно зад него. "Хайде да вземем тази на съседите."
Хоук се втурна през задната морава към съседната къща. Един мъж работеше по парапета, докато двамата агенти се приближаваха. Хоук не поиска разрешение, а само протегна ръце и поиска ключовете.
"Кой сте вие?" - попита мъжът, докато бъркаше в джоба си.
"Това искаше да знае адмиралът" - каза Хоук.
Те запалиха двигателя и се втурнаха през водата зад Милър. Хоук включи комуникациите, за да види дали може да се свърже с Алекс.
"Там ли си, Алекс?" - попита той.
"Ясно и отчетливо", каза тя. "Как вървят нещата с адмирала?"
"В момента не е много добре", каза Хоук. "Той тръгна с една лодка и се насочи нагоре по Чесапийк".
"И как мога да помогна?" - попита тя.
"Можете ли да включите сателит над нашата позиция?"
"Вече съм на него."
"Добре", каза Хоук. "Виждате ли лодка, която се движи на север близо до нас по Чесапийк?"
"Проследявам го в момента" - каза тя.
"Каквото и да правите, не го губете" - каза той. "Ние сме в лодката, която го следи сега, може би на половин миля зад него. В момента го виждам. Но ако тръгне нагоре по Потомак, трябва да го проследите, особено ако излезе на сушата".
"Разбирам."
Биг Ърв се присъедини към Хоук до волана, като разговорът им се състоеше от викове над бушуващия покрай тях вятър.
"Къде мислиш, че ще ни отведе?" Ястреб попита.
"Казах ти, че човекът е любител на Революционната война" - каза Голям Ерв. "Едно от кучетата му е кръстено на човека, който е повел атаката на патриотите срещу британците на остров Уин. Другото е кръстено на Франсис Марион, известен още като Блатната лисица".
"Търсех нещо по-конкретно".
"Нямам представа къде точно иска да отиде, но мога да ти кажа, че ще е на някое блатисто място".
"В такъв случай вероятно сме се насочили чак към Вашингтон".
Големият Ърв се ухили и потупа Хоук по рамото. "Твоето ниво на цинизъм е друга стратосфера."
Ястреб се усмихна язвително. "Когато си бил около Вашингтон толкова дълго, колкото ние, това вече не е цинизъм. Това е просто реалност."
Двамата мъже се успокоиха, докато Милър се носеше по водата, а лодката му изпреварваше Хоук и Биг Ърв, но не с много. През следващия час Хоук следеше Милър, но можеше да каже, че адмиралът е постоянно по-бърз. Ястреб се свърза с Алекс, за да й съобщи, че ще разчитат повече на нея, щом Милър завие на запад към солените води на Потомак.