През следващия половин час "Милър" прегръщаше източния бряг на реката, преди да завие рязко наляво и да се насочи право към устието на река Йокомико.
"Алекс, трябва да ми бъдеш очите и ушите тук - каза Хоук.
"Той се държи стабилно", каза тя. "Няма да се отдалечи много, защото реката бързо става плитка".
Хоук прецени, че изостава от Милър с около две минути, което беше достатъчно време адмиралът да изчезне в блатото, ако познаваше района. Но Алекс беше асото на Хоук.
"Той е на брега на кораба си", съобщи Алекс по комуникациите. "Трябва да видите лодката му отпред на северния бряг на реката".
"Приемам" - каза Ястреб.
Река Йокомико си проправяше път през смесица от разчистени земеделски земи и блатисти гори. Ястребът профуча покрай доковете, създавайки много по-голямо вълнение, отколкото беше разрешено в района.
"Виждам те - каза Алекс. "Ще видиш лодката му зад следващия завой".
"Все още ли имаш видимост към адмирала?" Биг Ерв попита.
"Разбирам. Насочва се на запад, в момента се движи нагоре по възвишението".
Както описа Алекс, Хоук откри лодката на Милър за кратко време. Хоук и Биг Ърв стовариха лодката си на брега и последваха указанията на Алекс.
Ястреб напипа оръжието си и докато се промъкваха през калния терен, Голям Ърв беше точно зад него. Стигнаха до едно възвишение и погледнаха надолу към малка долина. С гъсто натрупаните дървета и избледняващата дневна светлина се мъчеха да видят адмирала.
"Алекс, трябва да ни помогнеш сега - каза Хоук. "Тук не можем да видим нищо."
Тя въздъхна. "Слушай, последното място, на което го открих, беше на около сто метра от мястото, на което се намираш ти. Но там долу има вдлъбнатина и растителността е твърде гъста. Дори без листата не мога да видя нищо".
"Значи сме сами?" Ястребът попита.
"Поне засега. Когато слънцето залезе докрай, ще мога да улавям топлинните сигнатури по-ефективно".
Ястреб и Големия Ърв се придвижиха незабелязано към последната известна позиция на Милър. В продължение на няколко минути те се провираха по малка пътека. Ястреб не можеше да разбере дали това е ручей или пътека, но това нямаше значение, стига да им позволяваше да се движат тихо и ефективно.
В боровото дърво точно над Хоук проплака гарван. После още един и още един. Скоро гората се изпълни с какафония от викове на гарвани и множество други птици.
"Има ли нещо ново, Алекс?" Ястребът попита по радиовръзката.
"Не", каза тя.
Ястребът погледна Големия Ерв и заговори с тих тон. "Да продължим да се движим."
Когато стигнаха до по-твърда почва, Ястреб потърси най-логичния маршрут за излизане. Според всичко, което знаеха, Милър можеше да ги води в огромен кръг, за да може да се върне обратно до лодките, а може би дори да саботира техните. Ако беше направил това, щеше да може да се върне вкъщи за вечерта и да подсили охраната си, в случай че Хоук и Биг Ърв се върнат. Но знаеше, че това е единственият им шанс. Ако се измъкнеше, можеше да ги очерни, да ги натопи, да ги убие - каквото си поиска - и да му се размине. Дори и президентът да беше на страната на Хоук, той не беше сигурен, че това щеше да е достатъчно, за да преодолее толкова могъщ човек като Милър. Ето защо на първо място бяха организирали посещението при него. Ако нямаше прикритие, може би щяха да успеят да го хванат.
Но това се оказваше все по-трудно с всяка изминала минута.
Ястребът сканира района и се обърна към Големия Ърв. "Накъде мислиш, че трябва да вървим?"
Той сви рамене. "Току-що прекарах последните няколко години в обучение да се гмуркам пред куршуми. Ще оставя проследяването на теб."
Хоук поклати глава, като хвърли страничен поглед към Големия Ърв. "Да вървим надясно."
Те се провряха през шипки и храсталаци, като се натискаха все по-дълбоко в гъсталака, преди да стигнат до поляна. "Тук някъде трябва да има нещо."
Като забеляза една поляна с няколко паднали трупи, Ястребът удари Големия Ерв по гърдите и посочи към дървото. "Мисля, че намерихме място, където да си починем за няколко минути."
Когато се приближиха до дърветата, Ястреб изгуби опора.
Какво е това?
Ястреб и Голям Ушев се подхлъзнаха и започнаха да падат в голяма яма, покрита с пръчки, листа и борови иглички.
* * *
МИЛЪР СЕ ЗАСМИВА и потрива ръце, преди да се изниже от позицията си горе в близките дървета. След като краката му стъпиха здраво на земята, той се втурна към ямата.