Тогава Милър започна да вдига пистолета си.
"Недейте, адмирале - каза Хоук, протегна ръка и с жест накара Милър да свали оръжието си.
"Тогава ме спрете", каза Милър.
Хоук не се поколеба, като заби два куршума в гърдите на Милър. Оръжието изпадна от ръката му, докато той се срина на земята, стискайки гърдите си.
Хоук и Биг Ърв скочиха в ямата. След като прибра оръжието, Хоук коленичи до адмирала.
"Искахме само да поговорим, сър - каза Хоук.
"Благодаря ви", каза Милър. "Сега съм свободен."
Тялото на Милър издъхна, оставяйки Хоук и Биг Ърв да седят невярващо, не от това, което току-що се беше случило, а от това, което бяха чули.
"Чували ли сте някога за Алианса?" Ястреб попита.
Биг Ърв сви рамене. "Може би като мит, но нищо, което някога да е звучало сериозно".
"Това, което Милър току-що каза, ми прозвуча сериозно."
"Аз съм с теб" - каза Голям Ърв. "И това не е мистерия, която се вълнувам да изследвам".
Хоук си пое дълбоко дъх и издиша. Той се свърза с Алекс по комуникациите.
"В безопасност сме, скъпа - каза той.
"Знам. Наблюдавах."
"Тогава знаеш, че ще имаме нужда от почистване тук - и от прикритие."
"Вече го правя", каза тя. "А сега, кога ще се прибереш у дома?"
"Скоро", каза Хоук. "Но имам още една спирка."
ГЛАВА 43
Шарлот, Северна Каролина
Ястребът убеждава БИГ ЕЪРВ да се върне в Лос Анджелис, за да се заеме с някои лични дела. Макар че Биг Ърв се съпротивляваше, в крайна сметка той се съгласи и остави Хоук на самота за дългото пътуване до Шарлот. През това време той имаше достатъчно време да помисли за миналото си - и за бъдещето си.
Хоук се замисли за времето, прекарано с Еди Тайсън, и се зачуди дали той все още е жив в Северна Корея. Ако се появеше възможност и се появеше информация, Хоук щеше да се върне и да го вземе. Но искаше да поговори с Шейла, поне да й даде някаква равносметка по начин, по който само той можеше. И ако някой ден Тайсън се върне в живота ѝ, тогава ще могат да решат нещата. По време на дългото пътуване с кола от Сибир до Сонбонг Тайсън беше изразил мнението си, че иска тя да продължи напред, въпреки че го беше заболяло да я види с друг мъж. И беше помолил Хоук да ѝ предаде това по възможно най-деликатния начин.
Хоук паркира до бордюра на къщата на семейство Тайсън и затвори очи, обмисляйки как да ѝ го каже. Беше взел няколко пици и беше донесъл подаръци за всички деца. Когато намери смелост, позвъни на вратата, предизвиквайки незабавен хаос.
Шийла, съпругата на Тайсън, едва имаше време да прегърне Хоук, преди Джоуи и Сам да се нахвърлят върху пицата и да я отнесат.
"Уверете се, че Калеб ще получи парче", извика тя, докато се стрелкаха към кухнята с храната и подаръците си.
"Чичо Брейди" не беше идвал на гости от няколко години и Хоук беше сигурен, че никое от децата не го помни.
Шийла предложи тънка усмивка и прибра косата си зад ушите. "Те са разнороден екип, нали?"
"Те са като баща си", каза Хоук с усмивка.
"Благодаря ти", каза тя. "Радвам се, че някой друг вижда това. Винаги съм се опитвала да убедя Еди, че нямам нищо общо с тези деца".
Хоук се засмя и после направи пауза. "Как си?"
Тя направи жест на Хоук да влезе и го въведе във всекидневната, където двамата седнаха. "О, имам си добри и лоши дни. Повече от всичко ми липсват нашите разговори. Липсва ми начинът, по който той можеше да ме успокои от истеричните ми моменти. И нека ти кажа, че откакто го няма, те сякаш значително се увеличиха".
Хоук кимна. "Той също ми липсва. Той ви обичаше толкова много."
Тя сви рамене. "Предполагам, че обичаше страната си повече."
"Не мисля, че това е вярно."
"Затова е мъртъв, нали?" - каза тя, очите ѝ се свиха, а сълзите се появиха. "Той просто трябваше да изпълни още една мисия. Умолявах го да не ходи, но той все пак го направи. Не приличаше на него да ми се противопоставя, но може би е знаел какво се случва и просто е искал да се измъкне лесно."
"Знам, че сега е трудно, но ще стане по-лесно - каза Хоук. "През живота си съм понасял невъобразима болка и единственият успокояващ балсам, който съществува, е времето."
"Е, просто ми се иска да имам още един ден с него. Има толкова много неща, които бих искал да му кажа, дори да съм му толкова ядосан, колкото съм му бил."
"Разбирам", каза Хоук. "И макар че не мога да разкрия подробности за последната му мисия, искам да знаеш, че той трябваше да си отиде. Беше за твое добро, колкото и да ти е трудно да повярваш в това. Ако трябва да бъда честен, той изобщо не беше отишъл заради страната си."
Очите ѝ се разшириха. "Какво искаш да кажеш?"
Ястреб погледна надолу. "Както казах, не мога да ви кажа никакви подробности. Но просто знай, че това, което направи, беше за теб. И той иска да си щастлива."