— Така… Този апартамент се намира между апартаменти 2811 и 2815. Съседката от 2815, госпожа Пиърз, си спомни, че е чула викове, идващи от тук, преди три дни. Каза, че стените в сградата са прекалено тънки.
— По кое време?
— Според госпожа Пиърз било много късно, след десет вечерта.
— Убедена ли е в това?
— Толкова убедена, колкото може да бъде. Каза, че вече си била легнала, а тя винаги си ляга в десет часа. — Травис присви рамене и направи гримаса.
— Може ли да е било от телевизора? — попита Хънтър.
— Попитах я и тя каза, че не е било от него. Разпознала гласа на Хелън Уебстър. Имало и още някой с нея — мъж.
— Звуци от секс?
— Попитах я и това, и отговорът й отново беше „не“. Каза, че виковете били доста гневни и от двете страни.
— Добре. Какво разбрахте от 2811? — попита Хънтър. — Някой чул ли е нещо?
— В момента този апартамент е празен. Според госпожа Пиърз е свободен от известно време — обясни полицаят.
Хънтър кимна.
— Още нещо?
— Да, но може би не е от значение.
— Слушам ви.
— Господин Грант от апартамент 2808 каза, че е видял висок мъж да напуска този етаж късно вечерта в понеделник; същата вечер, когато госпожа Пиърз е чула гневните крясъци.
— По кое време?
— Около дванадесет и четвърт. Господин Грант, който изглежда като професионален културист, се връщал у дома си, след като бил изпратил приятелката си до тях. Когато вратите на асансьора се отворили на този етаж, въпросният мъж почти се блъснал в него. Господин Грант сподели, че който и да е бил този човек, е бързал и е изглеждал нервен.
— Би ли го разпознал, ако му бъде показана снимка? — попита Хънтър.
— Каза, че вероятно би го разпознал.
— Добра работа, полицай.
На вратата се почука.
Детективът отвори. На входа стоеше нисък, закръглен човек с мустаци a la bandido5 и пригладена назад черна коса, прошарена от сиви кичури. През ума на Хънтър премина мисълта, че ако мъжът носеше сомбреро, би приличал на професионален мариачи6.
— Детектив — полицай Травис представи мъжа като се присъедини към Хънтър на вратата, — това е господин Валдез, управителят на сградата.
Господинът протегна ръка:
— Мигел Валдез — представи се той.
Хънтър направи същото.
— Благодаря ви, че дойдохте, господин Валдез. Ще имате ли нещо против да ви задам няколко въпроса?
— Моля, наричайте ме Мигел.
— Добре, Мигел. Познавахте ли добре госпожица Уебстър?
Мъжът заклати глава напред-назад.
— Не много добре — отговори той. — Знам само, че беше интериорен дизайнер. Много красива и много мила — винаги любезна. Тя казваше „здравейте“ всеки път, когато видеше съпругата ми или мен. И винаги се интересуваше как е нашето малко момиченце. Дъщеричката ни е на пет, нали разбирате. Току-що започна да ходи на детска градина.
— Поздравления — каза Хънтър, усмихвайки се сърдечно.
— Благодаря ви. Това е всичко, което знам за госпожица Уебстър — добави Мигел. — Тази сграда има тридесет и пет етажа, с по двадесет и четири апартамента на всеки от тях. Страшно много хора, нали разбирате? И всички са много заети, тичат наоколо, за да отидат някъде или да свършат нещо. — Той присви рамене. — Включително и аз. Непрекъснато има нещо, което трябва да бъде поправено или почистено, или сменено, или нещо друго. Когато срещна някой от живущите във фоайето или се засечем в асансьора, или някъде другаде, разговорите ни винаги са кратки. Нали разбирате? — Хънтър кимна. — Но би било добре да говорите с Рашана Люис — добави Мигел. — Тя живее в апартамент 1514 на петнадесетия етаж. Козметичка е и двете с госпожица Уебстър бяха приятелки. Рашана има много клиенти тук, в сградата, включително съпругата ми, и знам, че госпожица Уебстър също е била една от тях.
— 1514 ли казахте? — попита Хънтър.
— Точно така.
Детективът си отбеляза мислено тази информация.
— Сградата има ли портиер?
— Не, съжалявам.
— А охранителни камери?
— Не. — Мигел поклати глава, леко притеснен. — И такова нещо нямаме.
— Добре — каза Хънтър, като погледна часовника си. — Благодаря ви за помощта, Мигел. Може да се наложи да говоря отново с вас по-късно.
— Няма проблем, знаете къде да ме намерите.
Веднага след като управителят си тръгна, телефонът в джоба на детектива иззвъня.
6