Глава 6
— Детектив Робърт Хънтър, отдел „Обири и убийства“.
— Детектив, тук е Даниъл Фигероа от Оперативния отдел. Разполагам с информацията за субекта, която поискахте по-рано днес, но не мисля, че имам ваш имейл адрес.
— Струва ми се, че все още не са ми създали такъв — отвърна Хънтър. Като се замисли, може би за момента нямаше дори бюро или компютър на свое разположение. — Кажете ми какво сте открили.
— Добре — отвърна другият. — Господин Джейк Губоу, на тридесет и пет. Живее в Хоторн7, на номер тридесет и едно, Уест, 129-та улица. Работи като озвучител на място, наречено „Руустърс“, в западен Холивуд, където всяка вечер има жива музика.
— Да, известно ми е това заведение — каза детективът.
— Е — продължи Даниъл, — господин Губоу е бил арестуван пет пъти през последните четири години — два пъти за пиянство и хулиганско поведение и три пъти за нападение. Вкарал е една от бившите си приятелки в болница и това му е струвало пет месеца в щатския затвор в Ланкастър8. Според съдията, който го е осъдил, още едно провинение и господин Губоу ще отсъства за доста дълго време.
— Чудесна работа. Имаме ли негова снимка?
Събеседникът му се засмя сподавено.
— Разбира се. Имаме около пет такива. Най-новата е само отпреди година.
— Изчакайте за момент — помоли Хънтър, като покри микрофона на телефона си с длан. — Има ли факс в патрулката? — попита той полицая.
Мъжът кимна:
— Да, има.
Хънтър отново заговори по телефона:
— Даниъл, можете ли да ми изпратите най-новата от онези снимки до полицейска кола… — погледна Травис, който прошепна числата осем, три, пет, едно, седем. Детективът ги повтори в слушалката.
— Идва — чу се от отсрещната страна.
— Благодаря.
Детективът прекъсна връзката.
— Някакво развитие! — попита полицаят.
Хънтър набързо го запозна с новините.
— Добре — завърши той. — Искам да отидете долу до колата си и да изчакате снимката на господин Джейк Губоу. След това се върнете в апартамент 2808, за да говорите отново с господин Грант. Покажете му я и вижте дали ще го разпознае като човека, когото е видял да напуска този етаж късно вечерта в понеделник. Аз ще сляза до 1514, за да видя дали ще мога да разговарям с Рашана Люис. Ще ви чакам отново тук след около половин час.
Глава 7
Вратата на апартамент 1514 отвори чернокожа жена в средата на тридесетте. Дългата до раменете й коса бе изправена с маша, а продуктите, които бе използвала в допълнение, й придаваха нежен блясък. Носеше бебешко розова хавлия и джапанки. Ноктите на ръцете и краката й бяха лакирани в ярко лимоненожълто. Изглеждаше объркана. В стаята зад нея, момиченце на около четири години си играеше с пластмасова кукла.
— Вие ли сте госпожица Люис? — попита Хънтър. — Рашана Люис?
Тя го оглежда втренчено няколко секунди преди да кимне.
— Аз съм детектив Робърт Хънтър от полицейското управление на Ел Ей. — Показа идентификационната си карта.
— Във връзка със случилото с Хелън ли? — попита тя. — Мигел, управителят, ми каза, че се е самоубила. — Интонацията й подсказваше, че изобщо не вярва в това, което казва.
— Да, във връзка с госпожица Уебстър — отговори детективът.
Рашана кимна:
— Моля, влезте.
В апартамента се носеше аромат на наскоро приготвена храна — пържен лук, бекон, лек намек за чесън, както и най-различни подправки. Всекидневната бе малка, много по-малка от тази в жилището на Хелън Уебстър. В двата й противоположни края бяха поставени настолни лампи, които хвърляха сенки навсякъде. Двуместното канапе, обърнато с лице към неголям телевизор, бе покрито с чаршаф, чийто някога червен цвят, бе избелял след многократните пранета и сега имаше бледорозов оттенък. Единственото кресло също бе покрито със силно избелял червен чаршаф.
— Моля, седнете — покани го Рашана като посочи канапето. Самата тя се настани в креслото.
Малкото момиченце спря да си играе с куклата и погледна новодошлия.
— Здравей — каза то, като помаха с малката си ръчичка.
— Здравей — отговори й Хънтър и се усмихна.
— Как се казваш? — попита детето.
— Робърт. А ти?
— Аз съм Рейчъл, а това е Ленита. — Малкото момиченце показа голата кукла на Хънтър.
— Рейчъл, миличка — подкани я майка й, — защо не отидеш да си поиграеш за малко в твоята стая? Мама трябва да си поговори с този добър полицай за няколко минути.
8
CSP-Los Angeles County — мъжки затвор, разположен в град Ланкастър, Калифорния; от минимално до максимално тежък затворнически режим. — Б.пр.