— Знаете ли дали бившият приятел на госпожица Уебстър я е заплашвал някога? — попита той.
— Ако го е правил, Хелън никога не го е споменавала — отговори жената, — но човекът си беше психопат. Дай му няколко питиета и само Бог знае какво ще направи. Повярвайте ми, познавам този тип мъже.
Хънтър си записа още няколко неща и затвори тефтерчето си. Рашана го изпрати до входа, но докато минаваха покрай кухненската врата, нещо привлече вниманието му и той спря за момент.
Просветна му! Мисълта му прелетя от А до Я за части от секундата.
— Нещо не е наред ли? — попита домакинята.
— Съвсем не — усмихна се Хънтър.
Глава 8
Когато се върна на двадесет и осмия етаж, Хънтър се срещна отново с полицай Травис.
— Някакъв успех? — попита детективът.
Полицаят кимна и му подаде снимката, която бяха изпратили по факса в колата му. Джейк Губоу бе привлекателен мъж с къса, тъмна коса, силни челюсти, изразителни очи и с лек намек за трапчинка на квадратната брадичка. Тънък белег прорязваше дясната му вежда.
— Имаме пълно съвпадение — информира го Травис. — Господин Грант потвърди, че това е мъжът, когото е видял да напуска този етаж късно вечерта в понеделник. Спомни си дори белега.
— Точно както си мислех — каза Хънтър и разказа на Травис за разговора си с Рашана Люис. — Знам как го е направил. Знам защо предпазната верига е била непокътната на мястото си, когато двамата с партньора ви сте пристигнали тук.
— Наистина ли? Как?
— Нека ви покажа.
Върнаха се в апартамента на Хелън Уебстър. Двамата съдебни следователи все още работеха в спалнята, но казаха на Хънтър, че са събрали достатъчно количество влакна и косми, както и няколко пръстови отпечатъка, които, както изглежда, принадлежат на два различни индивида. Вече можеха да потвърдят, че едните са на жертвата. Вторите бяха на някой с огромни ръце.
Детективът не се съмняваше, че вторите отпечатъци ще съвпаднат с тези на Джейк Губоу.
— Добре — полицай Травис се обърна към Хънтър, — сега вече мога да си представя някак си сцената. Приятелят е зарязан точно след Свети Валентин, не го приема много добре, продължава да се обажда на жертвата като я моли за още един шанс. Тя обаче продължава да казва „не“, но той така и не разбира намека. В понеделник вечерта той решава да се отбие за един разговор очи в очи. — Травис присви рамене. — Може би е почукал и тя го е пуснала вътре или е използвал своя ключ, защото вече знаем, че е имал такъв.
Детективът го слушаше и кимаше от време на време.
— Вероятно е изпил няколко питиета, преди да дойде тук — продължи с хипотезата си полицаят, — което е влошило нещата още повече. Двамата се скарват шумно. Част от скандала е дочута от госпожа Пиърз от 2815 — той посочи към съседния апартамент. — Жертвата казва на бившия си, че няма шанс да се съберат отново и той губи контрол. Хваща я за гърлото и започва да я души, може би без да е имал намерение да я убива, но тя припада и той откача. Знае, че когато дойде в съзнание, най-вероятно ще подаде оплакване срещу него. Като се има предвид досието му, знае също, че това ще е провинение номер три9 и ще го затворят за доста дълго време.
— Затова измисля план — допълни Хънтър.
Полицай Травис кимна в знак на съгласие и продължи отново:
— Знае, че жертвата страда от биполярно разстройство и от време на време изпада в депресивни състояния. Може да му го е казала самата тя по време на някое от онези състояния, в които е мислела за самоубийство в миналото.
— Много вероятно — съгласи се детективът.
— Затова решава, че ако инсценира самоубийство, това ще бъде билетът му към свободата, особено ако може да го направи да изглежда така, че е била съвсем сама, заключена в апартамента си. Слага я в леглото, съблича я и прерязва китките й.
— Много добре, полицай Травис — похвали го Хънтър. — Не мисля, че аз самият бих могъл да изградя по-добра теория.
— Да, но това все още не обяснява как го е направил. Как е излязъл и как е заключил вратата от вътрешната страна?
— Умно — отговори му Хънтър, като се върна в спалнята. Полицаят го последва.
Детективът се върна до гардероба на Хелън Уебстър и отвори вратата.
— Виждате ли колко прецизно е подредено всичко? — попита той. Травис кимна. — Но погледнете това — Хънтър показа черната копринена блуза, която бе паднала върху обувките.
— И-и-и? — Травис провлече думата — Каква за нея?
9
Закон за трите провинения — Habitual offender laws (обикновено наричан three-strikes laws) — в юрисдикцията на 24 щата в САЩ, включително и Калифорния, по силата, на който при извършени две престъпления, третото се приема за рецидив и извършителят бива изпращан в затвора с присъда, по-сурова от обикновено присъжданата за извършеното престъпление. — Б.пр.