Докато пресичаше стаята, младият мъж се подхлъзна на чифт сини найлонови калцуни, комплект латексови ръкавици и маска за лицето и устата. Отвори вратата на спалнята. Полицай Травис го последва.
Въздухът в стаята бе горещ и задушен, натежал от противната миризма на мъртва плът, която вече е започнала да се разлага.
Вниманието на детектива веднага бе привлечено от огромното легло, чиято табла беше опряна на северната стена. Върху напоените с кръв чаршафи лежеше голото тяло на висока около метър и седемдесет брюнетка. От записките, които му бе дал детектив Уилсън, знаеше, че жената е само тридесет и тригодишна. Името й беше Хелън Уебстър, интериорен дизайнер на свободна практика.
Съдебният лекар стоеше до тоалетката, близо до прозореца, и говореше тихо по мобилния си телефон. Когато видя Хънтър и полицая да влизат в стаята, бързо приключи разговора си.
— От отдел „Убийства“ ли сте? — малко озадачено попита той.
Хънтър кимна и бързо се представи.
Лекарят го изгледа изненадано, но се въздържа да попита детектива за възрастта му.
Младият детектив приближи леглото, като внимаваше да не стъпва в огромните локви засъхнала кръв, които се бяха образували на пода. Пердетата на прозореца отляво на леглото бяха опръскани с кръв, както и двете нощни шкафчета. Хънтър мислено отбеляза всички тези подробности, преди отново да насочи вниманието си към мъртвата.
По тялото й вече бяха започнали да се образуват подутини, причинени от освобождаването на газове в телесните тъкани. Кожата й бе станала сиво-синя, но подуването на трупа бе все още в началните си фази. Това, заедно с няколкото мухи месарки, които кръжаха около леглото, му подсказа, че жертвата е мъртва от поне 36 часа. Жената лежеше по гръб. Краката й бяха събрани и изпънати един до друг. Ръцете бяха широко разтворени, все едно възнамеряваше да прегърне отдавна изгубен роднина, но и двете й китки бяха срязани. Два огромни, дълбоки разреза, които на практика бяха прекъснали напълно основните кръвоносни съдове на предмишниците.
— Трупното вкочаняване е настъпило и е отминало — информира го лекарят. — От състоянието на тялото мога да заключа, че е мъртва от не по-малко от 36 и не повече от 72 часа. След аутопсията ще можем да установим времевия диапазон по-точно.
Хънтър кимна, докато продължаваше да изучава трупа.
— Какво е използвала, за да среже китките си?
— Това. — Лекарят му показа прозрачна пластмасова торбичка за доказателства. В нея имаше изцапан с кръв макетен нож. — Беше на пода от дясната страна на леглото — уточни медикът.
Детективът се наведе, за да може да разгледа по-добре дланите, китките и ръцете на мъртвата.
— Снимали сте я, нали? — попита той. — Дали ще е проблем да преместя малко тялото, докторе?
Лекарят кимна, преди да присвие рамене:
— Както решите. В по-голямата си част моята работа тук е приключена.
Хънтър използва показалеца си, за да почисти част от засъхналата по китките кръв и се зае да изучава раните.
— Разрезите са дълбоки и прецизни — обясни лекарят. — Дори преди аутопсията мога да ви кажа, че са минали през радиалната1 и улнарна2 артерии. Загубата на кръв е била интензивна и бърза. Бих казал над 50 процента. — Той посочи локвите кръв на пода. — Това я е накарало да изпадне в олигемичен3 шок, което е довело до спиране на сърцето.
— Имаше ли прощално писмо? — попита Хънтър.
— Не намерихме такова — отговори полицай Травис.
Това се стори странно на детектива, но той продължи да изучава дланите и пръстите на жената.
— Вижте — продължи лекарят, като се приближи до тялото. — Нека ви покажа нещо интересно. — Извади фенерче Maglite с размер на химикалка и малка лупа от джоба на престилката си, преди да използва палеца и показалеца си, за да повдигне един от клепачите й. — Погледнете — подкани го той.
Хънтър се приближи още повече.
Травис го последва.
Роговицата бе замъглена и помътняла, което се очакваше, но очите и клепачите бяха покрити с малки червени петна.
1
2
3